Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 297  

                                                 гр.Кюстендил, 26.10.2017год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на тринадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                       НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря Ирена Симеонова и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №265 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

В.О. ***  е подал касационна жалба срещу решението на ДРС от 19.06.2017год. по НАХД №432/2017год., с което е потвърдено Наказателно постановление №17-0348-000272 от 02.03.2017год.  на  началника на Районно управление – Дупница при ОД на МВР-Кюстендил. Изложени са доводи за неправилност  на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърденията са за недоказаност на административното нарушение поради неточни показания на техническото средство, с което е установена концентрацията на алкохол на водача.  Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество за отмяна на наказателното постановление.

Ответната страна – Районно управление – Дупница при ОД на МВР-Кюстендил,  не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за  неоснователна.

Срещу касационния жалбоподател  В.О. Годинов е издадено Наказателно постановление №17-0348-000272 от 02.03.2017год. от  началника на РУ – Дупница  при ОД на МВР-Кюстендил, с което за административно нарушение по чл.174, ал.1, т.2  от ЗДвП  вр. с чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС  на 14.02.2017г., около 22,04 часа  в с.Ресилово, по ул. “Отец Паисий“, посока изход,  след употреба на алкохол   - установената  с техническо средство “Алкотест дрегер 7510“ с фабр. №0154, концентрация на алкохол  е от 0,91 промила, са наложени административни  наказания  “глоба“ в размер на 1000,00лв.  и  “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца. 

За деянието е съставен АУАН №272/14.02.2017г.  със същото съдържание, а   към административнонаказателната преписка  са приложени талон за медицинско изследване, връчен на водача на автомобила на 14.02.2017г. в 22,15 часа, както и   доказателства за установяване на компетентността на актосъставителя и издателя на НП.

В  производството пред ДРС са  разпитани  полицейските служители  С и К, които  потвърждават изложените в АУАН фактически обстоятелства, като излагат  конкретни данни за релевираното деяние.

При събраните доказателства, ДРС постановява  оспореното  решение, с което потвърждава оспореното наказателно постановление като законосъобразно. Изложени са доводи за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, както и за доказаност на релевираното административно нарушение.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните изводи:

Решението на въззивния съд е правилно, поради което и на осн.чл.221, ал.2 от АПК  следва да се остави в сила. Изложените правни изводи по съществото на спора за доказаност на административното нарушение, са в съответствие със събраните доказателства и приложимите нормативни разпоредби. Обратно на поддържаното в касационната жалба, Районният съд е обсъдил  фактите от значение за спорното право и е извел  горните изводи, които касационната инстанция възприема за правилни. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Доводите в касационната жалба за нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила са неоснователни. 

Както се посочи, обосновани от преценката на доказателствените средства са решаващите мотиви на въззивната инстанция за законосъобразност на НП поради доказаност  на административното  нарушение по чл.174, ал.1, т.2 вр. с чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Административнонаказателната отговорност на нарушителя   е ангажирана за това, че  е управлявал  МПС  с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда, а именно с концентрация на алкохол от 0,91 на хиляда. Обратно на  поддържаното от жалбоподателя, касационната инстнация счита, че релевираното деяние е безспорно установено. В изпълнение на задължението си по чл.107, ал.5 от НПК съдът  е събрал и  проверил   всички относими и необходими доказателства, като  извършвайки горната проверка,  обосновано и  правилно е приел, че  съставомерният признак на административното нарушение е установен по надлежния ред  с техническо средство, а именно “Алкотест дрегер 7510“ с фабр. №0154.  Констатациите при горното изследване  сочат  на алкохолна концентрация от 0,91 на хиляда,  т.е. в границите на стойностите по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. Изводите са за съответстваща  на фактическите обстоятелства правна квалификация на деянието, т.е. за  правилно приложение на материалноправната норма на закона.

Основното възражение на оспорващия е за неточни данни на техническото средство поради предвидени в техническия паспорт възможни отклонения при отчитане на стойностите на алкохолната концентрация. Релевираните доводи са неоснователни като основаващи се на предположения. Налице е нормативно уреден механизъм за установяване на концентрацията на алкохол при несъгласие или оспорване на показанията на техническото средство. Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба №30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, сега отменена, но действала към момента на извършване на административното нарушение, когато водачът оспорва показанията на техническото средство, употребата на алкохол се установява с лабораторно изследвана. В случая на жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване, което същия не е извършил. С поведението си  водачът е пропуснал възможността да докаже по надлежния ред различни стойности на алкохолната концентрация от установените при проверката, поради което обосновано и правилно въззивният съд е възприел за обективни данните, отчетени от техническото средство, което е изправно /вж.  писмо рег.№3286р-47400 от 01.12.2016г. на лабораторията за проверка на полицейската техника/. Събраните в административнонаказателното и в съдебното производство доказателствени средства, категорично установяват съставомерните елементи от обвинението, а именно изпълнителното деяние  - управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0,8 на хиляда. В този смисъл изводът на АНО за осъществено административно нарушение по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП  е подкрепен от убедителни доказателства, поради което и повдигнатото обвинение е доказано от обективна и субективна страна.  Законосъобразно  въззивният съд е  потвърдил  издаденото наказателно постановление.  Оспореното решение е правилно  и следва да се остави в сила. 

            Водим от изложеното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                                       Р   Е   Ш   И:

            ОСТАВЯ  В  СИЛА  решението на Дупнишкия  районен съд от 19.06.2017год.,  постановено по  НАХД №432/2017год.  

            Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

          

 

            Председател:                                              Членове: 1.                           2.