Р Е Ш Е Н И Е

  341                                                                   27.11.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и седми октомври                                                     две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                                                                                  2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

с участието на секретаря Лидия Стоилова

и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административно наказателно дело № 266 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, изр.2 от ЗАНН.

            Адв.А. К. като пълномощник на Комисия за защита на потребителите с адрес: гр.София, пл.“Славейков“ №4а обжалва решението по а.н.д.№462/2017г. на РС – Дупница. Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва липса на нарушения в процедурата по издаване на НП и доказаност на деянието. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. касаторът не се представлява.

            В писмен отговор и писмена молба ответното дружество „К.Б. ЕООД е.К.“КД, ЕИК 131129282 със седалище и адрес на управление *** със законни представители управителите Д. С. и М. П. чрез техния пълномощник намира жалбата за неоснователна.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, считайки, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на районния съд, което се моли да се потвърди.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с оспорването и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от пълномощник на легитимиран субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №К-15035/03.01.2017г. на директора на Регионална дирекция за Областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище *** към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което за нарушение на чл.68в във вр. с чл.68г, ал.4 във вр. с чл.68д, ал.1, пр.1 от ЗЗП на „К.Б. ЕООД е.К.“ КД на основание чл.210а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.

            От фактическата страна на спора съдът е установил, че във връзка с постъпил сигнал в КЗП №С-03-2623/13.05.2016г. св.Шереметева и св.Китов на 18.05.2016г. извършили проверка на хипермаркет „Кауфланд Дупница“ в гр.Дупница, стопанисван от санкционираното дружество. Сигналът е подаден от Л. З. за закупена стока кекс лимон 400гр. на цена 2.99лв., вместо обявената от търговеца с намаление от 2.09лв. При извършена контролна покупка от проверяващите на 1гк бяла захар кристал „Сладея“ поради изчерпани количества на кекса в търговския обект, лицата установили, че стоката е таксувана на касата с цена 1.49лв. вместо обявената на етикета продажна от 1.45лв. В АУАН е записано, че на проведеното заседание на 09.09.2016г. на основание чл.68л от ЗЗП с протокол №22 КЗП е установила, че търговецът прилага нелоялна търговска практика, изразяваща се в представяне чрез етикет на невярна и подвеждаща информация относно цената на част от предлагания асортимент/продукти, като в близост до стоката е обявена цена по-ниска от маркираната на касата чрез фискален бон в нарушение на чл.68г, ал.4 във вр. с чл.68д, ал.1, пр.1 във вр. с чл.68в от ЗЗП. Установена е нелоялна заблуждаваща търговска практика, т.к. представената информация чрез етикет за цената на част от предлагания асортимент/продукти е невярна и подвеждаща.

При така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за наличие на съществено процесуално нарушение в процедурата по издаване на НП, свързано с изтичане на 3-месечния давностен срок за съставяне на АУАН от откриване на нарушителя. Съдът е посочил, че от датата на проверката – 18.05.2016г. срокът е започнал да тече, т.к. администрацията на АНО е разполагала с цялата необходима и достатъчна информация за извършване на нарушението и идентификацията на нарушителя. Срокът е изтекъл на 18.08.2016г., докато АУАН е съставен на 11.11.2016г. Съдът е посочил, че с изтичането на срока се погасява административнонаказателната отговорност на нарушителя и правото на компетентното длъжностно лице да състави акт, макар и в рамките на 1-годишния срок от извършване на нарушението във вр. с тълкуването в ТП №1/27.02.2015г. на ВКС по тълк.д.№1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. Поради изложеното, без да разглежда спора по същество, съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:

            При постановяване на решението съдът е спазил нормата на чл.13, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по делото.

            Правилна е преценката на съда относно приложението на чл.34 от ЗАНН по казуса.          Съгласно цитираното от съда ТП №1/27.02.2015г. на ВКС по тълк.д.№1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни. С изтичането им наказателното преследване се изключва, погасява се правото да се търси отговорност. Става въпрос за давност, която е обвързана с момента на съставяне на АУАН в две хипотези – от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението. Хипотезите за спиране или прекъсване на давността са уредени в чл.36, ал.2 от ЗАНН, чл.43, ал.6 от ЗАНН и чл.25 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН.

            В конкретния случай по делото правилно е преценено от районния съд, че е изтекъл по-краткия 3-месечен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН от откриване на нарушителя. Откриването е осъществено в деня на проверката в обекта, т.е. на 18.05.2016г., чиито резултати са обективирани в Констативен протокол №К-0207966. В съдържанието на протокола проверяващите са записали, че в резултат на осъществената от тях контролна покупка на 1 кг бяла захар кристал „Сладея“ е установено, че е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика, при която потребителят се подвежда от обявената цена на етикета и закупува определената стока на уж посочената цена, но реално заплаща по-висока цена от обявената. Посочените характеристики на нарушението са идентични с вписаните такива в АУАН и НП. Извършителят е открит в деня на проверката. АУАН е съставен на 11.11.2016г., т.е. след изтичане на по-краткия давностен срок. Становището на актосъставителя и АНО, че нарушителят е установен с решението на КЗП от 09.09.2016г. по чл.68л от ЗЗП е неправилно. Правомощието на КЗП по посочения законов текст включва издаване на заповед, с която се забранява прилагането на нелоялната търговска практика. Тази заповед обаче не е предпоставка за реализиране на административнонаказателната отговорност на търговеца. Предмет на заповедта е забраната за търговската практика, а не установяването на нейния автор и съдържание. Още по-малко може да се твърди, че производството по чл.68л от ЗЗП спира административнонаказателното производство, т.к. нито специалния ЗЗП, нито ЗАНН и НПК предвиждат подобна правна хипотеза. Изводът от  изложеното е, че АУАН е съставен след изтичане на 3-месечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, което води до незаконосъобразност на НП като издадено при погасено право на АНО за административно санкциониране на търговеца за извършеното от него административно нарушение.

            Изложеното налага отмяна на НП на процесуално основание без да е необходимо разглеждането на спора по същество, както правилно е процедирал районния съд.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №302/02.06.2017г. по а.н.д.№462/2017г. на РС - Дупница.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                    2.