Р Е Ш Е Н И Е

                 340                                                    27.11.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и седми октомври                                                     две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                                

       ЧЛЕНОВЕ: 1.ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                                                                                  2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

с участието на секретаря Лидия Стоилова

и в присъствието на прокурор Йордан Г. от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 270 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил с адрес: гр.Кюстендил, пл.“Ген.Иван Колев“ №1 обжалва решението по а.н.д.№ 395/2017г. на РС - Дупница. Релевираното касационно основание е по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва със законосъобразна процедура по издаване на НП и доказаност на деянието. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. касаторът не се представлява.

            Ответникът В.А.Н. *** не изразява становище по жалбата.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като не са налице основания за отмяна на съдебното решение и се моли същото да се потвърди.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №30-0000082/24.02.2017г. на началника на ОО„Автомобилна администрация“ – Кюстендил, с което на В.А.Н. за нарушения на чл.18, т.5, чл.31, ал.1, т.5 и чл.45, т.5 от Наредба №34/06.12.1999г на МТ на основание чл.93, ал.1, т.1 и чл.105, ал.1 от ЗАвПр са наложени административни наказания „глоби“, две от които по 2000лв. всяка и една от 200лв.

            От събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 08.02.2017г. св.Илиев и колегата му А.Г.П.около 11.00 часа са констатирали извършени от Н. *** при МЦ“А.“ на таксиметрова стоянка със знак Е20, където нарушителят е изчаквал пътници с посочения в НП лек автомобил, обозначен с отличителните знаци за таксиметров, подреден в редица от пет автомобила като първи, с трайно прикрепен знак „такси“, без поставена табела „не работи“, включен към списък на удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз, издадено на превозвача „Крушовски Консулт“ ЕООД, с разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници. При проверката, контролните органи установили, че Н. е без удостоверение да водач на лек автомобил, без пътна книжка, издадена от превозвача и с изключен таксиметров апарат с фискална памет.

            От така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП относно датата на извършване на нарушенията. В АУАН е записана датата 08.02.2017г., а в НП – 09.02.2017г. Според съда е нарушено правото на защита на жалбоподателя, който не е могъл да упражни правото на защита в пълен обем поради незнанието за датата, за която трябва да организира защитата си. От друга страна нарушението е препятствало упражняването на ефикасен съдебен контрол. По посочените правни изводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно. Съображенията за това са следните:

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение, водещо на самостоятелно основание до отмяна на НП.

Датата на извършване на нарушението е един от задължителните реквизити на АУАН и НП по см. на чл.42, т.3, пр.1 и чл.57, ал.1, т.5, пр.2 от ЗАНН. Наличието й е гаранция за валидно обвинение. АУАН и НП следва да съдържат идентични фактически обстоятелства за извършеното противоправно деяние, от които следва да се формира единно обвинение. Единството на обвинението в АУАН и НП задължава наказващия орган при извършване на проверката по чл.52, ал.4 от ЗАНН да прецени доказателства и тяхната относимост по отношение на повдигнатото с АУАН административнонаказателно обвинение, включително за посочената дата на извършване на деянието Следователно, освен реквизит на АУАН и НП, датата е задължителна част за всяко обвинение в извършване на административно нарушение. Датата на деянието не е измежду обстоятелствата, подлежащи на саниране по чл.53, ал.2 от ЗАНН, т.к. същата определя извършеното нарушение. Липсата на дата на извършване на деянието или различието между посочената такава в АУАН и НП представлява съществено процесуално нарушение, т.к. в първия случай се касае за неясно обвинение, а във втория – за друго обвинение, различно от повдигнатото такова с АУАН. С това се препятства валидното упражняване на правото на защита на наказания субект поради единството на административнонаказателното производство в неговата досъдебната фаза.

В случая по делото на районния съд, посочената в АУАН дата на извършване на нарушенията е 08.02.2017г., а посочената такава в НП – 09.02.2017г. Налице е изменение на обвинението, което е недопустим правен способ в административнонаказателното производство. Издаденото НП при посоченото разминаване в датите на извършване на нарушенията е незаконосъобразно. Порокът в процедурата по издаване на НП не е налагал разглеждането на спора по същество, както правилно е процедирал районния съд.

Поради изложеното, решението на районния съд ще се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 396/26.06.2017г. по а.н.д. № 395/2017г. на РС - Дупница.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

            ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                             2.