Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 291

гр.Кюстендил, 24.10.2017г.

В ИМЕТО НА НОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:  ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                              НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

със секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №274/2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

            РЗИ – Кюстендил с адрес гр.Кюстендил, кв.Румена войвода, ул.“Тинтява“ обжалва решение №301/01.06.2017г. на ДРС, постановено по АНД №1780/2016г., с което е отменено НП №063-Ю-РГ/07.11.2016г. на директора на РЗИ - Кюстендил. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ. потвърждаване на наказателното постановление.

            Ответникът не се представлява и не изразява становище по жалбата.        

            Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба.

               Предмет на касационно оспорване е решение на ДРС №301/01.06.2017г., постановено по АНД №1780/2016г., с което е отменено НП №063-Ю-РГ/07.11.2016г. на директора на РЗИ – Кюстендил. Със същото „К.в.“ ЕООД г.  е санкционирано на основание чл.212, ал.3 от ЗЗ като му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.44 от ЗЗ.

             ДРС е формирал извод за незаконосъобразност на НП, поради липса на осъществено нарушение.

             Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

             В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. На база установената фактическа обстановка касационния съд намира решението за неправилно, по следните съображения:

             „К.в.“ ЕООД г. е санкционирано с процесното наказателно постановление, за това че не е изпълнило задължително предписание на държавните здравни органи. От фактическа страна е установено, че с предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки изх.№П-РГ-7/23.06.2016г., в т.2 от същото, е предписано на дружеството да осигури непрекъснато и ефективно обеззаразяване на питейната вода в с.Блажиево, като срокът за изпълнение е постоянен. При извършена последваща проверка на 23.08.2016г. на качеството на питейната вода, отразено в протокол за вземане на поби №РГ-37/23.08.2016г. и извършено лабораторно изпитване, е установено отклонение от нормативните изисквания за качеството на водата – водата не съответства на изискванията на Наредба №9/2001г. по контролираните микробиологични параметри  коли форми и ентерококи /при нормативно изискване 0/100 е установено наличие на 5/100, респ.10/100/. За констатирано нарушение по чл.44 от ЗЗ е съставен АУАН №00063/03.10.2016г., а въз основа на него е издадено НП №063-Ю-РГ/07.11.2016г.

За да обоснове извода си за липса на извършено нарушение районният съд се е позовал и кредитирал писмените доказателства, представени от дружеството-жалбоподател, а именно заповед №302/28.06.2016г.  на управителя на „К.в.“ ЕООД г. с която е наредено да се осигури непрекъснато и ефективно обеззаразяване на питейната вода, с цел снабдяване на населението с безопасна и чиста питейна вода и протоколи за изпитване №356/25.07.2016г. и №386/05.08.2016г. на изпитвателна химична и микробиологична лаборатория при „К.в.“ ЕООД г. от които се установява, че на посочените дати не е налице отклонение от изискванията за качеството на питейната вода.

Настоящата съдебна инстанция намира, след анализ на събрания доказателствен материал поотделно и в съвкупност, че изводът на въззивния съд за липса на извършено нарушението, е неправилен, тъй като е резултат от неспазване принципа за разкриване на обективната истина по спора по см. на чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН. Юридическото лице е привлечено към административнонаказателна отговорност за нарушение по чл.212, ал.3 от ЗЗ, а именно за неизпълнение на предписание на органите на държавния здравен контрол – осигуряване на непрекъснато и ефективно обеззаразяване на питейната вода на с.Блажиево. Събраните писмени доказателствени средства – протокол за вземане на водни проби от 23.08.2016г., сертификат за контрол №С 0709/30.08.2016г., протокол за контрол на води №В 0406/М-497/30.08.2016г., ведно с гласните доказателствени средства доказват, че на 23.08.2016г. по контролираните параметри на периодичния мониторинг – коли форми                              и ентерококи, питейната вода в с.Блажиево не съответства на изискванията на Наредба №9/2001г. Оттук следва извода, че предписание изх.№П-РГ-7/23.06.2016г. по т.2 на здравните органи не е изпълнено. Касационната инстанция не споделя мотивите на районния съд за  осигурено непрекъснато и ефективно обеззаразяване на питейната вода във връзка с представените писмени доказателства заповед №302/28.06.2016г.  и протоколи за изпитване №356/25.07.2016г. и №386/05.08.2016г. Видно от съдържанието на предписанието е, че се изисква непрекъснатост и ефективност на обеззаразяването на водата, а това КАС счита, че не е осъществено анализирайки показанията на св.Т.Янков и протокол за вземане на водни проби от 23.08.2016г., сертификат за контрол №С 0709/30.08.2016г. и протокол за контрол на води №В 0406/М-497/30.08.2016г. С оглед установения начин на обеззаразяване на водоизточника на с.Блажиево – хлориране на резервоара с бидонче с препарат на 24 часа и изискването за непрекъснатост на процеса на обеззаразяване, следва да се приеме, че е необходимо всекидневно изпълнение на дейности, които да осигуряват контролиране на параметрите за качество на питейната вода по Наредба №9/2001г. за качеството на водата. Фактът, че на 23.08.2016г. е установено отклонение от същите по показатели коли форми и ентерококи, е достатъчен, за да обоснове извод за неизпълнение на задължителното предписание, което е със срок на изпълнение постоянен, а оттук за извършено административно нарушение по чл.212, ал.3 във вр.с чл.44 от ЗЗ и законосъобразност на НП №063-Ю-РГ/07.11.2016г. на директора на РЗИ - Кюстендил.

 Като е формирал различни правни изводи районният съд е постановил неправилно и необосновано решение. Същото ще бъде отменено, поради наличие на касационни отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, а НП - потвърдено като правилно и законосъобразно

               Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 във вр.с чл.222, ал.1 от АПК, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

               ОТМЕНЯ решение №301/01.06.2017г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №1780/2016г. и вместо него постановява:

               ПОТВЪРЖДАВА НП №063-Ю-РГ/07.11.2016г. на директора на РЗИ – Кюстендил, с което на „К.в.“ ЕООД г. със седалище и адрес на управление *** на основание чл.212, ал.3 от ЗЗ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.44 от ЗЗ. 

Решението е окончателно.

 

                                           

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: