Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 316

                                                 гр.Кюстендил, 08.11.2017год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на тринадесети  октомври  през две хиляди и седемнадесета  година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

         НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

 при секретаря Ирена Симеонова и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №280 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

            Митница Югозападна, представлявана от  старши юрисконсулт А.В.оспорва с касационна жалба решението на Кюстендилския районен съд от 02.06.2017год. по НАХД №2230/2016год., с което е отменено Наказателно постановление №306/21.11.2016год. на началника на Митница Югозападна. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорват се решаващите правни изводи  на въззивния съд за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН при условията на  чл.40, ал.4 от ЗАНН. Твърденията са за правилно приложение на процесуалната норма поради наличие на предвидените в нея предпоставки – наличие на официални документи. С подробни фактически и правни съображения се обосновава законосъобразността на НП и по същество - твърди се, че са налице съставомерни деяния по чл.126а, ал.1, по чл.112, ал.1 и по чл.110, ал.1 от ЗАДС, които се считат за  безспорно доказани.  Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът – „Е.-Т.СН“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния си представител    адв. Б.Г.-Д., изразява  писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Приемат се за правилни  правните изводи в оспореното решение за съставяне на АУАН в нарушение на чл.40, ал.4 от ЗАНН, като се счита, че  издадената служебна  бележка №32-163127/14.06.2016г. не установява нарушението; че същата и протокола  от  01.04.2016г. не са официални документи. Налице са доводи за неспазване на  3-месечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, а  по съществото на спора се твърди несъставомерност на деянието по чл.87, ал.6 от ЗАДС поради неизтекъл 14-дневен срок за деклариране.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:     Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 и чл.213 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за  частично основателна.

Предмет на касационно оспорване  е решение на районния съд, с което е отменено Наказателно постановление №306/21.11.2016год. на началника на Митница Югозападна, с което на „Е.-Т.СН“ АД са наложени  три имуществени санкции в размер на  500,00 лв. всяка, на осн. чл.126а, ал.1 от ЗАДС /по т.1/, на осн. чл.112, ал.1 от ЗАДС /по т.2/ и на осн. чл.110, ал.1 от ЗАДС /по т.3/.

            По оспорването на НП, районния съд е приел за установено от фактическата страна,  че на 01.04.2016г. в гр.Кюстендил е извършена проверка от служители на Митница Югозападна на „Е.-Т.СН“АД, при която е установено, че дружеството  е производител  на разпределителни трансформатори и получава смазочни масла  /електроизолационни/  с тарифен код 27101993, които са използвани за наливане в трансформаторите. За проверката е съставен ПИП №667 от 01.04.2016г., в който е записано, че не са открити нарушения на ЗАДС и ЗМ.  От друга страна, от представени на   проверяващите, международна товарителница /СМR/ от 18.12.2015г., фактура № 15408580/21.12.2015г.  и  анализен сертификат №35538/18.12.2015г., се доказва  закупуване и получаване на 21.12.2015г. на  23 360кг /26 758 литра/  трансформаторно масло  с посочения тарифен код от Република Германия. Във връзка с горните констатации, със служебна бележка рег. №32-162708/14.06.2016г. началникът на отдел „МРР“ при Митница Югозападна, изисква от началника на отдел „Акцизи“ при Митница Югозападна справка относно подадени от дружеството уведомления  на осн. чл.76в, ал.4, т.1 от ЗАДС, е-АДД на осн. чл.43, ал.1, т.1 от ЗАДС и акцизна декларация на осн. чл.87, ал.6, т.1 от ЗАДС.  Следва отговор, обективиран в служебна бележка №32-163127/14.06.2016г. на старши експерт отдел „Акцизи“, в който се съдържат данни от извършена справка в информационната система на Агенция „Митници“- „БАЦИС“ за това, че за  доставките  - общо 18 на брой, вкл. и процесната, дружеството не е подавало   уведомления  на осн. чл.76в, ал.4, т.1 от ЗАДС, е-АДД на осн. чл.43, ал.1, т.1 от ЗАДС и акцизна декларация на осн. чл.87, ал.6, т.1 от ЗАДС. 

            При събраните доказателства, за констатираните нарушения е съставен АУАН №187/17.06.2016г., в отсъствието на свидетели, като в същия има отбелязване, че свидетели на акта и нарушенията са Г.С. и Р. Д.. Съставянето на акта се предхожда от изпратена  и връчена на   дружеството покана от 10.06.2016г.  

В производството пред КРС са разпитани митническите служители, извършили проверката, вкл. във връзка с издадената служебна бележка, които   с показанията си потвърждават констатациите в АУАН, в това число относно процедурата за установяване на нарушенията.  

При така установената фактическа обстановка, районният съд е отменил оспореното НП по съображения за  незаконосъобразност. Прието е, че са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в съставяне на АУАН без свидетели, като се отрича приложимостта на хипотезата на чл.40, ал.4 от ЗАНН, доколкото представените  документи  не се считат за  официални документи. Горната констатация касае представените от дружеството документи, а по отношение на Протокола за извършена проверка  от 01.04.2016г. – съдът приема, че макар официален документ, същият не  съдържа данни за установени противоправни деяния. По съществото на спора, съдът е приел  доказаност на деянията по т.1 и т.2 от НП и несъставомерност на деянието по т.3, тъй като  на датата на нарушението 04.01.2016г. не е изтекъл 14-дневния срок за представяне на акцизната декларация по чл.87, ал.6, т.1 от ЗАДС.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава  изводи за частична неправилност. Съображенията  са следните:

На първо място, касационният съд счита за неправилни решаващите изводи на първата инстанция за допуснати съществени  процесуални нарушения в процедурата по издаване на НП и  конкертно при съставяне на АУАН. Обратно на изложеното в оспореното решение, настоящият състав на административния съд счита, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.40, ал.4 от ЗАНН, въвеждаща изключение от общото правило по чл.40, ал.1 от ЗАНН.  Съгласно чл.40, ал.4 от ЗАНН, когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.  Легална дефиниция за „официален документ“ се съдържа в чл.93, т.5 ДР на НК - официален е документът, издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

            Видно от съдържанието на АУАН, документите, които са посочени  за установяване на релевантната фактическа обстановка по случая са: Протокол за извършена проверка от 01.04.2016г.,  съставен  от митническите органи и Служебна бележка №32-163127/14.06.2016г., издадена от на старши експерт отдел „Акцизи“ на Митница Югозападна.  С протокола  е установен предметът на дейност на дружеството, в рамките на която дейност е доставена акцизна стока, представляваща енергиен продукт, подлежащ на облагане с акциз по см. на чл.2, т.3 във вр. с чл.13, ал.1, т.2 от ЗАДС, като дружеството е данъчнозадължено лице по чл.3, ал.1, т.6 от ЗАДС; вида  и количеството на  стоката, доставчика - държава членка на ЕС и датата на получаване.   Със служебната бележка се установяват съставомерните елементи от фактическите състави на трите нарушения, а именно  липсата на подадени от дружеството   уведомления  на осн. чл.76в, ал.4, т.1 от ЗАДС, е-АДД на осн. чл.43, ал.1, т.1 от ЗАДС и акцизна декларация на осн. чл.87, ал.6, т.1 от ЗАДС.   Следователно, волята на актосъставителя е за ангажиране на отговорността на субекта не от протокола за проверка, а от служебната бележка.  Служебната бележка е официален документ по см. на чл.93, т.1, б.“а“ ДР от НКиздадена е от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения - по повод запитване от друго длъжностно лице във връзка с получените документи при проверката на дружеството.   Последното обстоятелство се  установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. От показанията на актосъставителката  свид. Х., както и на  свидетелите  Станков и Иванова е видно, че в деня на проверката са представени документите за доставка на акцизната стока и същите  документи  са  проверени чрез извършване на справка  в информационната система  БАЦИС на Агенция „Митници“  от свид. Х., която е констатирала нарушенията, но тъй като е нямала  правомощие  да издава официални документи от системата, се е наложила допълнителна проверка, чиито резултати са обективирани в служебната  бележка на длъжностното лице – старши експерт отдел „Акцизи“. Обратно на доводите на ответното дружество в писмения отговор на касационната жалба, съдът счита, че приложимостта на нормата на чл.40, ал.4 от ЗАНН  не  изисква официалният документ да е издаден  от орган извън системата на администрацията, към която принадлежи актосъставителя и АНО. Цитираната съдебна практика от ответника не е задължителна. Евентуалното наличие на субективизъм или предубеденост на органа при издаване на документа е въпрос на доказване във всеки конкретен случай, а по делото липсват данни за подобен извод. Извън горното следва да се посочи, че материалната доказателствена сила на служебната бележка  като официален документ не е опровергана в рамките на съдебното производство по делото, но същата е относима при преценката по съществото на спора във връзка с доказаността на релевираните деяния.  

Предвид изложеното,  касационният съд счита, че АУАН е съставен в съответствие с чл.40, ал.4 от ЗАНН  въз основа на официален документ, респ. не е допуснато съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство.  С оглед защитната теза на дружеството, следва да се посочи, че е спазен 3-месечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на акта – последният е съставен въз основа на служебната бележка от 14.06.2016г., поради което датата на нейното издаване е датата на установяване на нарушенията и откриване на нарушителя. Преминаването на стоката през митническия контрол през 2015г. не води до друг извод. По сведения на св.Х. единствено след справка в информационната система на Агенция „Митници“ може да се установят правнорелевантните факти за липса на подадено уведомление, декларация и неначислен акциз. 

            На второ място, касационният съд излага правните си изводи по съществото на спора относно законосъобразността на НП за всяко отделно нарушение, както следва          Нарушението по т.1 от НП е квалифицирано като такова по общия състав на чл.126а, ал.1 от ЗАДС, във връзка с чл.76в, ал.4, т.1 вр. с чл.33а, ал.2 от ЗАДС. Районният съд е приел деянието за съставомерно и доказано. Изложените доводи в тази част са неправилни. Отговорността на търговското дружество като задължено лице по чл.3, ал.1, т.6 от ЗАДС, е ангажирана за неизпълнение на задължението за предварително, преди изпращането на акцизните стоки, писмено уведомяване на митническото учреждение, че възнамерява да получи акцизни стоки. По делото е установено, че на 21.12.2015г. дружеството е получило на територията на страната от друга държава членка акцизна стока с  тарифен  код  по КН 2710 19 93, а стоката е натоварена  на 18.12.2015г., видно от приложената фактура  и сертификат за анализ. На посочената  дата - 18.12.2015г.,  бездействието на дружеството е съставомерно и наказуемо по общия състав на чл.126а, ал.1 от ЗАДС, а наложената с НП  имуществена санкция е в минимален размер.  Случаят обаче покрива критерия за маловажно нарушение по специалната норма на чл.126б от ЗАДС, доколкото акцизната ставка  е нулева съгласно чл.33а, ал.3, пр.3 от ЗАДС. Горното обстоятелство е безспорно по делото – отразено е изрично в АУАН и в НП, като се потвърждава и от показанията на свид. Х..Н.е и размерът на дължимия  акциз за процесната стока. Следователно случаят е маловажен съгласно критерия по чл.126б, ал.2 от ЗАДС, поради което оспореното НП по т.1 е незаконосъобразно.  Решението на КРС за отмяната му, като краен резултат, е правилно и следва да се остави в сила. 

Нарушението по т.2 от НП е квалифицирано като такова по чл.112, ал.1 от ЗАДС във вр. с чл.43, ал.1, т.1 вр. с чл.20, ал.2, т.13 от ЗАДС. Районният съд е приел същото за доказано.  Изложените доводи в тази част са правилни.  Дружеството като задължено лице по чл.3, ал.1 т.6 от ЗАДС, съгласно чл.43, ал.1, т.1 от ЗАДС  е длъжно да начисли акциз за акцизната стока посредством издаване на данъчен документ по чл.84, ал.1 от ЗАДС във вид на е-АДД или на хартиен носител.  Акцизът се начислява на датата, на която е станал дължим, независимо от неговата стойност, а съгласно чл.84, ал.7 от ЗАДС,  данъчният документ се издава на датата, на която стоката е освободена за потребление по см. на чл.20, ал.2 от ЗАДС.  В случая, стоката е освободена за потребление   на датата на получаването и, съгласно чл.20, ал.2, т.13 от ЗАДС. Видно от  представената по делото  товарителница СМR / в превод на български език/,  стоката е получена на 21.12.2015г. На тази дата бездействието на дружеството е съставомерно и наказуемо по чл.112, ал.1 от ЗАДС. Размерът на наложената имуществена санкция е определен по критериите на чл.27 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН в минимален размер от 500лв. Нарушението не е маловажен случай, каквито доводи поддържа нарушителят.  Санкционната норма по чл.112, ал.1 от ЗАДС  е  изключена от приложното поле на чл.126б от ЗАДС, а и деянието  не покрива изискванията на чл.28 от ЗАНН във вр. с чл.93, т.9 ДР НК. Доколкото нарушението не е резултатно, липсата на ощетяване на държавния бюджет не го прави с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. С деянието се засяга  режима  за осъществяване на контрол от митническите органи по отношение движението на акцизни стоки, което изключва квалифицирането му като маловажен случай. Следователно,  съдът счита за доказано  релевираното съставомерно деяние, за извършването на  което правилно е ангажирана имуществената отговорност на търговското дружество. Оспореното НП по т.2 е законосъобразно, а  решението на КРС за отмяната му - е  неправилно. Следва отмяна на въззивния съдебен акт и произнасяне по същество с потвърждаване на НП по т.2.

            Нарушението  по т.3 от НП е квалифицирано като такова по чл.110, ал.1 от ЗАДС  във връзка с чл.87, ал.6 от ЗАДС. Районният съд е приел, че липсва съставомерно деяние. Изложените доводи в тази част са правилни. Отговорността на търговското дружество е ангажирана за неизпълнение на задължението за подаване на акцизна декларация в срока по чл.87, ал.6 от закона.  Срокът е 14-дневен от получаване на стоката. Както се посочи по-горе,  стоката е получена  на  21.12.2015г. /арг. чл.20, ал.2, т.13 от ЗАДС/,  поради  което задължението на дружеството е осъществимо до 04.01.2016г., включително.   Бездействието е наказуемо от 05.01.2016г. със санкцията по чл.110, ал.1 от ЗАДС. Следователно към датата 04.01.2016г., към която  е предявено обвинението, бездействието на търговското дружество е несъставомерно, т.е. деянието не е административно нарушение  и  НП по т.3 е незаконосъобразно.   Решението на КРС за отмяната му, като краен резултат, е правилно и следва да се остави в сила. 

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК вр. с чл.63 от ЗАНН, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

            ОТМЕНЯ  решението  на Кюстендилския районен съд от 02.06.2017год.   по  НАХД2230/2016г. в  частта,  с която е отменено   Наказателно постановление №306/21.11.2016год. на началника на Митница Югозападна  в частта по т.2  и вместо него постановява:

            ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление №306/21.11.2016год. на началника на Митница Югозападна  в частта по т.2 , с която на „Е.-Т.СН“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, е наложена  имуществена  санкция в размер на 500,00лв.  на осн. чл.112, ал.1 от ЗДАС.

            ОСТАВЯ  В  СИЛА  решението  на Кюстендилския районен съд от 02.06.2017год.   по  НАХД2230/2016г. , в останалите му части.  

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

                                                                   Председател:

 

                                                                       Членове: 1.

                                                                                      

                                                                                       2.