Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 292

гр.Кюстендил, 24.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                              НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

със секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №284/2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

            К.В.В. *** чрез пълномощника си адвокат А.В., съдебен адрес *** обжалва решение №296/29.05.2017г. на ДРС, постановено по АНД №171/2017г., с което е потвърдено НП №16-0348-000928/18.05.2016г. на началник сектор ПП към ОДМВР – Кюстендил в оспорената част – по т.1. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението, респективно отмяна на НП. Прави се алтернативно искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

            Ответникът не се явява и не изразява становище  по жалбата.        

            Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

               Предмет на касационно оспорване е решение на ДРС №296/29.05.2017г., постановено по АНД №171/2017г. Със същото е потвърдено НП №16-0348-000928/18.05.2016г., издадено от началник сектор ПП към ОДМВР – Кюстендил в частта, с която К.В.В. *** е санкциониран на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП с административни наказания „глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

            ДРС е формирал извод за законосъобразност на постановлението, като издадено при липса на допуснати нарушения по ЗАНН, както и поради доказаност на противоправното деяние.

             Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

             В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС.

               Производството пред ДРС е образувано по жалба на К.В.В. ***/18.05.2016г. на началник сектор ПП към ОДМВР – Кюстендил. В АУАН и НП е описано от фактическа страна, че на 18.02.2016г. по ПП-1 Е-79, км347+750, в района на с.Мурсалево в посока Благоевград, управлява лек автомобил със скорост от 115 км/ч, при ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч. Нарушението е установено със стационарно техническо средство, изготвен е клип №0003. За нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е съставен АУАН №928/12.04.2016г., а въз основа на него е издадено атакуваното постановление.

Събраните писмени доказателства КАС намира за достатъчни, за да обосноват извод за издадено НП в съответствие с изискванията на ЗАНН и за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП от жалбоподателя. Клип №0003, декларация по чл.188 от ЗДвП, ведно с АУАН, който съдът намира за редовно съставен и ползващ се с презумптивна доказателствена сила, доказват по безспорен начин, че на 18.02.2016г. в с.Мурсалево, на ПП-1 Е-79, км 347+750, К.В. е управлявал МПС с превишена скорост от 115 км/ч /приспада се толеранс в полза на водача/, т.е. над разрешената за населено място от 50 км/ч.  Представеният клип доказва измерената скорост, доколкото той се явява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, тъй като е направен от изправно техническо средство. Мястото на нарушението е установено безспорно – с.Мурсалево е населено място по смисъла на закона, като ирелевантно за ангажиране отговорността на нарушителя по сочената правна санкционна норма е обстоятелството, че пътят е републикански, доколкото императивната норма на чл.21, ал.1 от ЗДвП е ясна и недвусмислена относно вмененото задължение на водачите на МПС. Субектът на деянието е установен с оглед правилното приложение на закона, като изложеното възражение за разминаване в датите в декларацията по чл.188 от ЗДвП не се възприема от съда, тъй като става въпрос за техническа грешка /видно от съдържанието на декларацията тя е попълнена и от двете лица на 30.03.2016г. собственоръчно, като изписването на година 2015г. в края не се отразява на нейната обективност/. Следователно с поведението си жалбоподателят е нарушил законовата разпоредба на чл.21, ал.1 ЗДвП и правилно и законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Нарушението е описано със съставомерните му елементи откъм форма на изпълнително деяние, време, място на извършване и субект, поради което се явяват неоснователни възраженията в тази насока, развити в касационната жалба. Повдигнатото обвинение с АУАН и НП е ясно и безпротиворечиво, рамките са зададени коректно и санкционирания субект е могъл да разбере за какво административно нарушение е привлечен към отговорност. Наложените наказания са съобразени с размера, определен от закона.

            Като е достигнал до идентичен правен извод, въззивният съд е постановил правилно решение, което ще бъде оставено в сила, поради отсъствие на касационните основания по чл.348 от НПК.

 Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №296/29.05.2017г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №171/2017г.

            Решението е окончателно.

                               

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: