Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 335

                                                 гр.Кюстендил, 27.11.2017год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА  ПЕТРОВА

   МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №286 по описа за 2017год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

Кметът на Община Кюстендил оспорва  решението на КРС от 28.06.2017год.  по НАХД №221/2017год., с което е отменено  издаденото от него Наказателно постановление №170 от 07.10.2014год. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че  в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на изискванията относно съдържанието на АУАН и на НП, а по същество – че административното нарушение е доказано от събраните доказателствени средства.  Прави се искане за отмяна на оспореното решение и за произнасяне по същество с потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът М.И.М. ***, чрез пълномощника са адв. Т.П.,   изразява становище за неоснователност  на касационната жалба, като приема оспореното решение на въззивния съд за законосъобразно и правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

           Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №170 от 07.10.2014г., издадено от кмета на Община Кюстендил, за налагане на М.И.М. *** на административно наказание „глоба“ в размер на 200,00лв. на осн. чл.68  от Наредбата за обществения ред на територията на Община Кюстендил за нарушение на чл.35, т.2 от същата,  за това, че на 26.09.2014г., около 17,20ч. в  гр.Кюстендил на площад „Велбъжд“ в района на „Арката“ и по бул. „България“, поставя плакати /нагледни агитационни материали на партия БСП/ по дърветата и извън определените за целта места. 

За констатираното нарушение е съставен АУАН №10859/26.09.2014г., който нарушителят е отказал да получи.

В съдебното производство са разпитани свидетели, посочени от двете страни. От показанията на актосъставителя Д. З.а се установява, че проверката е извършена по получен  сигнал за лепене на агитационни материали без да са констатирани такива действия, включително притежаване на плакати, извършвани от нарушителя. В горния смисъл са данните и в показанията на свид. З.. Единствено свид. И. К. твърди, че нарушителят е държал в ръцете си агитационни материали и е признал, че е лепил такива материали, като е поискал актът  за административно нарушение да бъде съставен на него. 

            При така установените факти, КРС е формирал правен извод за незаконосъобразност на НП по съображения за недоказаност на  административното нарушение. 

Настоящата инстанция, при служебната проверка на съдебен акт, съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните изводи:

Въззивното решение е правилно, поради което и на осн.чл.221, ал.2 от АПК  следва да се остави в сила. Изложените правни изводи са в съответствие със събраните доказателства и приложимите нормативни разпоредби. При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за незаконосъобразност на оспореното НП поради недоказаност на релевираното деяние. Обратно на поддържаното в касационната жалба, районният съд е изискал, обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел  съображения, които касационната инстанция възприема за обосновани и правилни. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Доводите в касационната жалба за нарушения на материалния закон са неоснователни.        

Както се посочи, обосновани от преценката на доказателствените средства са решаващите мотиви на въззивната инстанция за незаконосъобразност на НП поради липса на доказателства за извършено нарушение по чл.35, т.2 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Кюстендил. Административнонаказателната отговорност на нарушителя М.  е ангажирана за нарушение на забраната за поставяне на нагледни агитационни материали /плакати/ по дърветата в центъра на града и извън определените за целта места. Така предявеното административнонаказателно обвинение се явява недоказано.  С АУАН, с който е поставено началото на административнонаказателното производство, е дадено описание на нарушението с всички съставомерни елементи от обективна страна.  По този  начин  е формулирано обвинението и е определен предмета на доказване от гледна точка на извършеното административно нарушение и участието на нарушителя в него, т.е. така посочените факти, които обуславят съставомерността на деянието, следва да бъдат доказани, а тежестта на доказване принадлежи на АНО. По делото не са ангажирани доказателства за установяване на описаното противоправно поведение на нарушителя. Показанията на длъжностните лица при Община Кюстендил, които са извършили проверката, са противоречиви.  Актосъставителят свид. З. отрича  да е възприела действия на М. изразяващи се в лепене на агитационни материали. Обратно, свидетелят на съставянето на АУАН – И.  К. твърди, че нарушителя е държал в ръцете си агитационни материали и е признал, че е лепил такива материали, като е поискал актът  за административно нарушение да бъде съставен на него.  Последното обстоятелство не кореспондира с отказа на нарушителя да подпише АУАН.  Житейски и правно нелогично е заявеното признание  за извършено нарушение  да бъде  последвано от отказ за получаване на документа, в който това признание е обективирано в писмена форма. Горното дискредитира достоверността на показанията на свид. К., както правилно е приела въззивната инстанция. Допълнително в подкрепа на  защитната теза на нарушителя са показанията на свид. З., който категорично заявява, че   същият не е държал и не е поставял плакати  на непозволени места на датата и мястото описани в АУАН и в НП.  Следва, че доказателствата, които са ангажирани от ответната страна не установяват по категоричен начин противоправно поведение на нарушителя, изразяващо се в нарушаване забраната по чл.35, т.2 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Кюстендил. В този смисъл изводът на АНО за осъществено административно нарушение не е подкрепен от убедителни доказателства, поради което и повдигнатото обвинение остава недоказано от обективна и субективна страна.  В този аспект правилно въззвият съд е  отменил издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно. Оспореното решение е правилно  и следва да се остави в сила. 

            Водим от изложеното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                                       Р   Е   Ш   И:

            ОСТАВЯ  В  СИЛА  решението на Кюстендилския районен съд от 28.06.2017год.,  постановено по  НАХД №221/2017год.   

            Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

          

 

            Председател:                                              Членове: 1.                           2.