Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 331

                                             гр.Кюстендил, 21.11.2017год.

                                                В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на двадесет и седми октомври  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА  ПЕТРОВА

                                                                                       МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №291 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

            Предявена е касационна жалба от „А.т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника адв. К., срещу решение на Дупнишкия районен съд №317 от 12.06.2017г. по НАХД №1251/2016г., с което е потвърдено  Наказателно постановление №К-14958 от 14.06.2016г., издадено от  директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към  ГД “Контрол на пазара“  при КЗП. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на закона. Отрича се наличието на съставомерно деяние по чл.222а вр. с чл.113, ал.1 от ЗЗП. Иска се отмяна на въззивното решение  и произнасяне по същество с отмяна на наказателното постановление.                           

            Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на потребителите, не изразява становище по касационната жалба.

            Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Счита се, че решението на въззивния съд е правилно.

            Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

            Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна в първоинстанционното производство срещу подлежащо на касационен контрол съдебно решение, което е неблагоприятно за нея. Спазен е преклузивният 14 - дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК.  Касационното оспорване отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.

            Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

            Предмет на касационно обжалване  е решение на ДРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № К –14958 /14.06.2016г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към  ГД “Контрол на пазара“  при КЗП. С потвърденото наказателно постановление на осн. чл. 222а от ЗЗП, на “А.т.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 600,00 лева  за нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. В съставения АУАН  №К – 14958  от 21.04.2016г.  и  в наказателното постановление са изложени обстоятелствата, че в КЗП е постъпила жалба с вх. №С-03-1401/16.03.2016г. от лицето Маргарита Здравкова  с оплакване, че и е отказано гаранционно обслужване на описан мобилен апарат, закупен от дружеството на 27.01.2016г. Изложено е, че по повод постъпилата жалба служители на КЗП на 24.03.2016г. са извършили проверка в магазин на дружеството, находящ се в гр. Дупница, резултатите от която са обективирани  в Констативен протокол от същата дата. При проверката е установено, че рекламацията на потребителя Здравкова за несъответствието на потребителската стока с договора за продажба е подадена, приета и заведена в регистъра за рекламации  на 25.02.2016г. Посочено е, че на клиента е издаден  протокол, в който е описано като забележка, че телефона е надраскан, а при приемане в централния сервиз е описано , че телефона е надраскан, ожулен. При проверката на 24.03.2016г. е констатирано, че телефонът не е приведен в съответствие с договора за продажба, а е върнат на потребителя с протокол за ремонт от 11.03.2016г., с който е отказано гаранционно обслужване на апарата поради  следи от корозия. За изясняване на фактическата обстановка е разпоредено на търговеца да представи становище по жалбата. Такова е представено с писмо от 07.04.2016г.,  в което се потвърждават обстоятелствата, че телефонът не е приведен в съответствие с договора за продажба, т.е. не е отремонтиран. Посочено е, че  констатираните следи от корозия и окиси по конектора на дисплея, не могат да бъдат установени при външния оглед на апарата, а само след разглобяване на същия, както и че горната повреда е следствие на неправилна експлоатация на телефона, което е основание да се откаже  гаранцията. 

            При изложените  обстоятелства  с наказателното постановление АНО приема, че търговецът “Теленор България“ ЕАД не е изпълнил административното си задължение в случаите, в които стоката не съответства на договора за продажба, да я приведе в такова съответствие, като за дата на извършване на нарушението е посочена датата 11.03.2016г., когато с протокола за ремонт е отказано гаранционно обслужване на апарата,  т.е. телефонът на потребителя  не е отремонтиран и стоката не е приведена в съответствие с договора за продажба.  Посочено е, че с това е нарушена разпоредбата на чл.113, ал. 1 от ЗЗП. Нарушението е квалифицирано по чл. 222а от ЗЗП и на това основание “Теленор България“ ЕАД е санкционирано.                                                                                                           

            В производството по обжалване на наказателното постановление пред районния съд са събрани писмените доказателствени средства, съставляващи административнонаказателната преписка и са разпитани актосъставителя и свидетеля по акта, които потвърждават описаните в същия обстоятелства.

            При  изложените обстоятелства, районният съд потвърждава наказателното постановление по съображения за законосъобразност. Приема се, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно съдържанието на АУАН и НП, а по същество – че е налице съставомерно деяние. Съдът не е обсъждал защитната теза на дружеството и не се е произнесъл по направените от същото възражения.

            В рамките на служебната касационна проверка на първоинстанционното съдебно решение, настоящият състав на Административния съд счита, че ДРС е постановил валиден и допустим съдебен акт.

            Осъществявайки на основание чл. 218, ал. 1 от АПК проверка относно посочените в жалбата пороци и съответствието на първоинстанционния съдебен акт с материалния закон,  административният съд счита следното:

            Обжалваното решение е  неправилно,  поради което и  на осн.чл.221, ал.2 от АПК  касационната инстанция го отменя и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Районният съд незаконосъобразно е приел за доказано  съставомерното деяние по чл.113, ал.1 вр. с чл.222а от ЗЗП. Горните изводи са необосновани, доколкото не са  изяснени  спорните релевантни обстоятелства. Санкционираното дружество е навело във въззивното производство възражението, че липсата на съответствие на стоката с договора за продажба в разглеждания случай се дължи на характера на несъответствието. Твърдението е, че същото е причинено в резултат неправилна експлоатация на апарата, т.е.  че апаратът се изключва и дисплея на апарата не работи  вследствие на корозия и окиси по конектора, които не могат да бъдат установени при обикновен оглед. Горните възражения и характера на несъответствието са останали непроверени във въззивното производство, като  съда не е изпълнил  задължение си по чл. 107, ал.2 от НПК да събира по свой почин доказателства за разкриване на обективната истина, респективно по чл. 14, ал. 1 от НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Следвало е да се изясни към датата на предявяване на рекламацията от потребителя – 25.02.2016г., каква е била причината за констатираната повреда – дали е  корозия и окиси по конектора, и възможно ли е същата да бъде установена при обикновен преглед  или е необходимо разглобяване на апарата; възможно ли е вследствие на същата апарата  да се изключва и дисплея на апарата да откаже да работи; възможно ли е посоченото от търговеца несъответствие да е поради неправилна употреба на стоката. За тези обстоятелства е било необходимо назначаване на съдебно-техническа експертиза.

            Неизясняването на делото води до необоснованост на  формираните мотиви от районния съд по съществото на спора. Следва на основание чл. 222, ал. 1 и 2 от АПК отмяна на първоинстанционното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

            Водим от горното,  Административният съд

                                                 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  решението на Дупнишкия районен съд от 12.06.2017год.  по  НАХД №1251/2016год.  и  връща  делото  за  ново разглеждане от друг състав на същия съд. 

           Решението не подлежи на обжалване.

           Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

           Председател:                                              Членове: 1.                           2.