Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 317

гр.Кюстендил, 14.11.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:  ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                              НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

със секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Демиревски КАНД № 295/2017 г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

            Изпълнителна агенция „Медицински одит“ – София обжалва решение № 391/26.06.2017г. на ДРС, постановено по АНД № 513/2017г., с което е отменено НП № 27-313/14.02.2017г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ – София /ИАМО/. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК. Иска се отмяна на решението, респективно потвърждаване на наказателното постановление.

            Ответникът се явява лично, като изразява становище за неоснователност на касационната жалбата и моли за оставане в сила на въззивното решение. Представя и писмена защита.        

            Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба.

               Предмет на касационно оспорване е решение на ДРС № 391/26.06.2017 г., постановено по АНД № 513/2017 г., с което е отменено НП № 27-313/14.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ИАМО. Със същото Д-р А.И.П. в качеството му на лекуващ лекар на Ралица Радева е санкциониран на основание чл. 229 ал. 1 във връзка с чл. 235 от Закона за здравето като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение на разпоредбите на чл. 81 ал. 2 т. 1 от Закона за здравето.

             Въззивният съд е отменил НП като незаконосъобразно, приемайки че чл. 81 ал. 2 т. 1 от ЗЗ не визира конкретно задължение за действие или бездействие, което би могло да осъществи конкретен състав на административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН. Приел е, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е налице несъответствие в описанието на нарушението и законовите разпоредби, които се твърди да са били нарушени.

             Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК.

             В пределите на служебната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. На база установената фактическа обстановка касационния съд намира решението като краен резултат за правилно, по следните съображения:

             Д-р А.И.П. в качеството му на лекуващ лекар на Ралица Радева е санкциониран с процесното наказателно постановление, за това че от 05.07.2016 г. до 12.07.2016 г., при хоспитализацията и осъществяването на лечението на пациентка в отделението е снел и отразявал в ИЗ декурзуси непълно. Липсва отразено интервю за проследяване. Не е извършван ежедневен преглед, осигуряващ непрекъснат мониторинг на състоянието на пациентката и ефекта от лечението. Д-р П. е нарушил правото на пациента на медицинска помощ, като не е предприел достатъчни по обем действия в качествена медицинска помощ, изразяващи се във всекидневно наблюдаване и оценка на състоянието на пациентката по време на престоя й. За констатираното нарушение на разпоредбите на чл. 81 ал. 2 т. 1 от Закона за здравето, изразяващо се в неполучаването в достатъчен обем и качество на медицинската помощ, е съставен АУАН № А-27-3131/03.11.2016 г., а въз основа на него е издадено НП № 27-313/14.02.2017г. 

Настоящата съдебна инстанция намира, след анализ на събрания доказателствен материал, че изводът на въззивния съд за допуснато съществено процесуално нарушение е правилен, но ще изложи и допълнителни съобръжения към този извод.

Нарушителят е привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение разпоредбите на чл. 81 ал. 2 т. 1 от Закона за здравето, съгласно който „Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: “своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ“, в частта „достатъчност и качество на медицинската помощ“.

Съгласно чл. 80 ал. 1 от ЗЗ „качеството на медицинската помощ“, съставляваща принцип по чл. 81 ал. 2 т. 1 от ЗЗ се основава на медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл. 6 ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добрата медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5 т. 4 от ЗСОЛЛДМ. В нормативната уредба липсва легална дефиниция за „достатъчност на медицинската помощ“, с оглед на което следва да бъдат съобразени видовете и обема на медицинските дейности, утвърдени с гореописаните медицински стандарти. Предвид на това, посочената в  НП като нарушена норма – чл. 81 ал. 2 т. 1 от ЗЗ няма самостоятелно приложение. Същата не съдържа конкретен състав на административно нарушение, а регламентира принципите на правото на достъпна медицинска помощ и само нейното посочване не е достатъчно за индивидуализацията на нарушението. Посочената разпоредба следва да се прилага във връзка с чл. 80 от ЗЗ, чрез посочване на конкретното нормативно установено задължение от съответния утвърден медицински стандарт, което наказващия орган приема, че е нарушено. В НП е изписано, че в практиката се е наложила дефиниция на термините „Качеството на медицинската помощ, съгласно определение на Световната здравна организация“. Практиката на СЗО обаче не е медицински стандарт, приет по реда на чл. 6 от ЗЛЗ, нито е правила. Правилата би следвало да бъдат приети и утвърдени по реда на чл. 5 т. 4 от Закона за съсловните оргатизации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, който регламентира, че правилата  се приемат от Българския лекарски съюз, който ги предлага за утвърждаване от министъра на здравеопазването. Едва след утвърждаването им от него те стават задължителни за практикуващите лекари. Такива правила за добра медицинска практика за лекарите – психиатри няма публикувани. Липсата на такива позовавания на рзаписани правила за дължимо поведение, прави невъзможно осъществяването на контрол от страна на съда, дали конкретни действия или бездействия осъществяват състава на административно нарушение. Съгласно чл. 46 ал. 3 от Закона за нормативните актове при реализирането на административнонаказателната отговорност е недопустимо административнонаказателните норми да се прилагат по аналогия или да се тълкуват разширително. Неизписването на всички фактически и правни основания, въз основа на които наказващият орган е извел своите изводи, относно наличието на елементите на посоченото в НП административно нарушение е съществено процесуално нарушение, което засяга освен правото на защита на сакционираното лице, но и правомощието на съда да извърши проверка до колко действителната вола на органа е постановена в съответствие със закона.

По изложените съображения, настоящият съд споделя изложеното от въззивния съд. За да е налице коректно, ясно и точно описание на нарушението, следва в АУАН  и НП да е посочено кои точно медицински стандарти или добри медицински практики е следвало да бъдат приложени от лекуващия доктор в хода на лечението на пациентката и кои конкретно алгоритми на съответните стандарти и в какъв времеви момент. Липсата на такива изрични позовавания за конкретния случай, прави невъзможен и съдебния контрол за тяхното изпълнение. Допуснатите лекарски грешки следва да се санкционират, но при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание на административнонаказателните актове.

Решението на ДРС като краен резултат е правилно и поради отсъствие на касационните отменителни основания по чл. 348  ал. 1 от НПК ще бъде оставено в сила.

  

             Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

             ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 391/26.06.2017 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД № 513/2017г.

             Решението е окончателно.

             Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

                                          

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: