Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                                                                      № 295

гр.Кюстендил, 24.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                  НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

със секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №300/2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

             Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

            „Т.– Б.Д.“ ЕАД със седалище и адрес на управление *** обжалва решение №336/13.06.2017г. на ДРС, постановено по АНД №1150/2016г., с което е потвърдено НП №20-А-17/14.07.2016г. на директора на РИОСВ - Перник. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ. отмяна на НП. Прави се алтернативно искане за намаляване размера на наложената санкция.

            Ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставане в сила решението на въззивния съд.        

            Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

               Предмет на касационно оспорване е решение №336/13.06.2017г. на ДРС, постановено по АНД №1150/2016г. Със същото е потвърдено НП №20-А-17/14.07.2016г. на директора на РИОСВ – Перник, с което на „Т.Б.д.“ ЕАД *** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000 лв. на основание чл.164, ал.1 от ЗООС за нарушение на чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС.

             ДРС е формирал правен извод за законосъобразност на НП, поради спазване императивните разпоредби на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и поради доказаност на нарушението от обективна и субективна страна.

             Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

             В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. Същото е правилно, по следните съображения:

Производството пред ДРС е започнало по жалба на „Т.Б.д.“ ЕАД ***-А-17/14.07.2016г. на директора на РИОСВ – Перник. Със същото дружеството е санкционирано за извършено нарушение по чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС, за това, че на 29.02.2016г. не е изпълнило задължението си по условие 9.2.10 от КР №45-НЗ/2015г. – на притежателя на разрешителното се разрешава отвеждането на отпадъчни газове от ЕК №2, ЕК №1 и ЕК №3 към ИУ №1 единствено при анормални режими на работа – разпалване и ремонт/авария на СОИ, при спазване на условия 9.2.7, 9.2.8 и 9.2.9. На сочената дата е установено, че в централата работят ЕК №1 и ЕК №2 в нормален режим, като емисиите на вредни вещества от дейността на двата котела се изпускат чрез ИУ №1 и ИУ №2. Не е установено разпалване. СОИ работи при номинален капацитет и не е в ремонт или авария, която да налага спиране на пречиствателното съоръжение. Установена е ремонтна дейност на рецуркулационна помпа /РЦП/ – подмяна на напорен тръбопровод на РЦП №1 от общо седем помпи, от които работещи три, неработещи четири броя. Съставен КП №38-КПД-АС-02/29.02.2016г. За констатирано нарушение по чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС е съставен е АУАН №0017/27.04.2016г., а въз основа на него е издадено атакуваното НП.

Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за неизпълнение на условията в КР №45-НЗ/2015г., а именно на условие 9.2.10 допускащо отвеждане на отпадъчни газове от ЕК №2, ЕК №1 и ЕК №3  към ИУ №1 единствено при анормален режим на работа на СОИ – разпалване и ремонт/авария. Анализът на доказателствения материал по делото установява, според касационната инстанция, неизпълнение на соченото условие от КР. За да бъде приложимо изключението за работа на ИУ №1 е необходимо да се докаже разпалване или ремонт/авария на СОИ на 29.02.2016г. Съгласно легалната дефиниция на понятието „авария“, дадено в §1, т.51 от ДР ЗООС, това е внезапна технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати, съпроводена със спиране или сериозно нарушаване на технологичния процес, взривове, възникване на пожари, наднормено замърсяване на околната среда, разрушения, жертви или заплаха за живота и здравето на населението. Т.е. в случая по отношение на СОИ е необходимо да се докаже ремонт, който е довел до спиране на съоръжението или до сериозно нарушаване на технологичния процес на работа. Кредитирайки писмените доказателства - уведомително писмо изх.№ЕК-02-593/29.02.2016г. на „ТЕЦ Бобов дол“, доклад за резултатите от СНИ за м.02.2016г. за емисиите изпускани от блок 1 и блок 2 след СОИ и КП №38-КПД-АС-02/29.02.2016г., както и гласните доказателствени средства, КАС счита, че не се установява извършването на ремонт на пречиствателното съоръжение на 29.02.1016г., което да покрива изискването на закона за спиране или сериозно нарушаване на технологичния процес  на СОИ, относимо към приложение на условие 9.2.10 от КР. Безспорно се доказва, че на посочената дата е извършван ремонт на РЦП – подмяна на напорен тръбопровод на РЦП №1, както и че СОИ работи с номинален капацитет, поради което не е налице авария, която да налага спиране на съоръжението. Преценката на установената фактическа обстановка на база фактите – работеща СОИ при нормален капацитет, наличие на седем РЦП, от които в момента на проверката работещи три и неработещи четири, липса на спиране или сериозно нарушаване процеса на работа на съоръжението, обуславя извода на касационната инстанция за извършено административно нарушение по чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС – отвеждане на отпадъчни газове от ЕК №1 и ЕК №2 към ИУ №1 в нарушение на условие 9.2.10 от КР №45-НЗ/2015г. В този смисъл издаденото НП се явява законосъобразно, защото с него е санкционирано доказано по безспорен начин административно нарушение.

КАС намира за законосъобразно, с оглед разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и наложеното наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000 лв. Законът предвижда наказанието да се определя съобразно разпоредбите на ЗАНН в границите, предвидени за извършеното нарушение, като се отчитат тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, смегчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В случая АНО е наложил наказание над минимума по чл.164, ал.1 от ЗООД, като е съобразил множеството извършени административни нарушения по чл.125, ал.1 от ЗООС от дружеството, санкционирани с влезли в сила НП. По този начин е извел мотиви за наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства, като същевременно е съобразил и високата степен на обществена опасност на извършеното деяние в конкретния случай, вида на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението. Тези изводи се споделят от КАС, доколкото следва да се отчитат целите по чл.2 от ЗООС и спазването на принципите за опазването на околната среда по чл.3 от ЗООС, като ирелевантно е условията на кое КР не са изпълнени.

Като е достигнал до идентични прави изводи за законосъобразност на НП, въззивният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който ще бъде оставен в сила, поради отсъствие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

             Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

             ОСТАВЯ В СИЛА решение №336/13.06.2017г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №1150/2016г.

              Решението е окончателно.

           

                                                                 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          

                                                 ЧЛЕНОВЕ: