Р Е Ш Е Н И Е

16.11.2017 г.

 

Номер 321                      2017 год.                               гр. Кюстендил

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

            Кюстендилски административен съд                                

            На двадесети октомври                                                                   2017 година

            В открито заседание в следния състав:

 

                                                                        Председател: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                                                               Членове: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                               НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

            Секретар: Антоанета Масларска

            С участието на прокурора Марияна Сиракова,

            Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

            НАХД № 305 по описа за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Подадена е касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кюстендил, със седалище и адрес на управление:***, чрез ст. юк. М. А., срещу Решение № 413 от 07.07.2017 г. на Дупнишкия районен съд по НАХД № 647/2017 по описа на същия съд за 2017 г., с което е отменено наказателно постановление № 10-0000490/19.04.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кюстендил, налагащо на “В.Б.д.” ЕООД „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 414 ал. 1 от КТ, за нарушение по чл. 222 ал. 1 от КТ.  Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението поради противоречие с материалния закон и процесуално правните норми, като касаторът моли за отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – “В.Б.д.” ЕООД не се представлява по делото, като с молба до съда подадена от юр. Д., процесуален представител на ответника, изразява становище за даване ход на делото и оспорване на жалбата.

Заключението на прокурора е за допустимост и основателност на касационната жалба.

Административен съд – Кюстендил, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгласно чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е основателна.

За да постанови обжалваното решение Дупнишкия районен съд е приел, че не е осъществен състав на нарушение по чл. 414 ал. 1 от КТ, като смята, че тази норма е бланкетна и ангажира отговорността на всеки, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство, т.е. следва да е нарушена императивна правна норма, предписваща определено действие, бездействие или съдържаща забрана за визираните в нея субекти. Също така въззивния съд е решил, че доколкото се касае за заплащане на обезщетение, а не на трудово възнаграждение, КТ не визира срок и начин за изплащането му, поради което не е налице съставомерно деяние.

Предмет на касационната проверка е Решение № 413 от 07.07.2017 г., постановено по НАХД № 647 по описа на същия съд за 2017 г., с което е отменено наказателно постановление № 10-0000490/19.04.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кюстендил, с което на основание на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 414 ал. 1 от КТ за нарушение по чл. 222 ал. 1 от КТ на “В.Б.д.” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

Отмененото от ДРС наказателно постановление е заключителен акт в административно - наказателното производство, започнало с издаването на АУАН № 10-0000490/23.03.2017 г. срещу “В.Б.д.” ЕООД, за това че при извършена проверка по документи на 20.03.2017 г. е установено, че “В.Б.д.” ЕООД, в качеството му на работодател на основание чл. 328 ал. 1 т. 2, пр. 1 от КТ е издал Заповед № 475/20.12.2016 г., с която считано от 30.12.2016 г. е прекратил трудовото правоотношение с лицето Евгени Симеонов Якимов, ЕГН ********** – на длъжност механошлосер в участък “пети” на рудник “Бабино”. Е.Я. е подал молба вх. № 204/01.02.2017 г. за изплащане на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за един месец за оставане без работа, съгласно чл. 222 ал. 1 от КТ. Работодателят е начислил във ведомостта за работната заплата за месец януари 2017 г. обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за един месец.  На 17.03.2017 г. работодателят е изплатил на Е.Я. 1/3 част от начисленото обезщетение, като към датата на проверката – 20.03.2017 г. работодателят “В.Б.д.” ЕООД не е изплатил остатъка до пълния размер на обезщетението. Срещу АУАН е постъпило възражение вх. № 17078319/29.03.2017 г., с което “В.Б.д.” ЕООД изразява несъгласие от съставянето на акта и иска отмяна на същия, посочвайки че има постигнато споразумение между “В.Б.д.” ЕООД от една страна и представители на съкратените работници и служители от друга страна, в присъствието на трета страна – Кмета на Община Бобов дол, за което е съставен двустранен протокол от 16.03.2017 г. /приложен към възражението/ за доброволно уреждане на отношенията, изразяващи се в следното: съкратените работници и служители да получат своето обезщетение за неотработено предизвестие, неизползван платен отпуск и за оставане без работа за един месец на три равни вноски по определен график. Възражението е счетено за неоснователно, тъй като лицето Е. С. Я. не е страна по сключеното споразумение за изплащане на дължими обезщетения. 

Касационната инстанция не споделя доводите и мотивите на Дупнишкия районен съд, с които е отменено наказателното постановление, поради следните съображения:

От представените по делото доказателства, както и от разпита на свидетеля Василев безспорно се доказва, че към датата на проверката “В.Б.д.” ЕООД не е изпълнило задължението си по спазване на трудовото законодателство, което е основание за ангажиране на административно - наказателна отговорност на дружеството - жалбоподател. Разпоредбата на чл. 414 ал. 1 от КТ допуска да бъде ангажирана административно - наказателна отговорност спрямо Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, като се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв. Доводите на ДРС, че не е осъществен състав на нарушение по чл. 414 ал. 1 от КТ са неправилни. По този законов текст се имат предвид нарушения на императивни правни норми, които не са получили административнонаказателната си закрила от други административнонаказателни разпоредби в КТ. Изпълнителното деяние на нарушението е описано в закона посредством понятието „наруши“ и може да се изрази в такова действие или бездействие, което е в противоречие с императивна правна норма, регламентираща конкретни задължения на субекта.

           Неоснователни са претенциите на ответника, че към момента на получаване на наказателното постановление е изплатена и втората част от дължимото обезщетение, че има постигнато споразумение съкратените работници и служители да получат своето обезщетение за неотработено предизвестие, неизползван платен отпуск и за оставане без работа за един месец на три равни вноски по определен график, който се спазва от страна на “В.Б.д.” ЕООД, за затрудненото му финансово положение, както и че дружеството се намира в процедура по несъстоятелност, а оттук и невъзможността му да извършва навременни плащания. По делото е безспорно доказано, че към датата на проверката работодателят “В.Б.д. не е изплатил дължимото на Е.Я. обезщетение по чл. 222 ал. 1 от КТ в пълен размер. От друга страна, по делото няма представени доказателства, че лицето Евгени Симеонов Якимов е страна по горецитираното споразумение, тъй като от представения /лист 3 от делото на ДРС/ протокол е видно, че името му не фигурира сред подписалите го. Действително законът не свързва изплащането на обезщетението с точно определен срок, но то става изискуемо в момента на изтичане на определения период от време в чл. 222, ал. 1 - времето, през което лицето е останало без работа, но за не повече от 1 месец.

            Санкцията е определена в размер, който е съобразен с допуснатото нарушение, настъпилите от него общественоопасни последици, съобразена е с финансовото състояние на дружеството, поради което е определена в минималния възможен размер от 1 500 лв.

 

            Воден от тези мотиви и на основание чл. 222 ал. 1, във връзка с чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 413/07.07.2017 г., постановено по НАХД 647/2017 г. по описа на ДРС за 2017 г. и вместо него постановява.

ПОТВЪРЖДАВА НП № 10-0000490/19.04.2017 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Кюстендил, с което на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 414 ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв. за нарушение на чл. 222 ал. 1 от КТ на “В.Б.д.” ЕООД, ***.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: