Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    № 336

                                                 гр.Кюстендил, 27.11.2017год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на двадесет и седми октомври  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА  ПЕТРОВА

                                                                                            МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия  Стойчева  КАНД №310 по описа за 2017год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. АПК.

Районно управление– Дупница при ОД на МВР – Кюстендил, представлявано от началника Б. К. Д., обжалва решението на ДРС без дата, по НАХД №191/2017год., с което е отменено Наказателно постановление №16-0348-002365  от 02.12.2016год., издадено от началника на РУ - Дупница. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон – отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорват се решаващите изводи на въззивния съд за неправилна квалификация на релевираното деяние. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът И.В.П. ***  не изразява становище по  касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за  неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на обжалване е решение на районния съд, с което е отменено Наказателно постановление №16-0348-002365  от  02.12.2016год. на  началника на РУ  - гр.Дупница, с което на И.В.П.  е наложено административно наказание  “глоба” в размер на 300,00лв.  на осн. чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП  за нарушение по чл.150 от ЗДвП, за това, че на 08.11.2016год.,  около 10,50 часа, по ПП-1 Е-79 при км 336+369 /Бистро Пако/ в посока гр.София, управлява лек автомобил без да е правоспособен водач - свидетелството за управление на МПС е с изтекъл на 02.07.2014год. срок на валидност. 

За деянието е съставен АУАН №648463/08.11.2016год., а в производството пред ДРС са разпитани актосъставителя и свидетеля по акта, които с показанията си потвърждават  констатациите  в АУАН.

  При  изложените фактически обстоятелства, районният съд отменя наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Съдът е констатирал несъответствие между описаните фактически обстоятелства, правната квалификация на деянието като нарушението по чл.150 от ЗДвП и приложената санкционна норма. Горното е прието като нарушение на материалния закон и основание за отмяна на НП.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните изводи:

Въззивното решение е правилно. Съдът е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция изцяло възприема. Обратните твърдения на касатора са неоснователни. Решаващите изводи на ДРС за отмяна на наказателното постановление са поради неправилна квалификация на административното нарушение. Същите са обосновании с оглед съвкупната преценка на  доказателствата по делото и са в съответствие с  материалния закон.  Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана на осн.чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за това, че управлява МПС без да е правоспособен водач.  От друга страна, видно от съдържанието на АУАН и на НП, при описание на релевираното деяние е посочено, че свидетелството за управление на МПС на водача е с изтекъл на 02.07.2014год.  срок на валидност, което пък е квалифицирано като нарушение на чл.150 от ЗДвП.  Съгласно визираната норма, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Съгласно чл. 150а от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,  към която спада управляваното от него превозно средство.

  Сравнителното тълкуване на цитираните разпоредби  с оглед безспорния факт по делото за това, че водачът е управлявал автомобила със свидетелство за управление с изтекъл срок на валидност, сочи на изводи за липса  на релевираното административно нарушение.  Незаконосъобразно  и неправилно АНО е приравнил управлението на МПС със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност, на управление на МПС без свидетелство за управление, т.е.  без правоспособност. Последната не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл.150 и сл. от ЗДвП. Съответно с изтичането на срока на валидност на СУМПС водачът не губи правоспособността си и не осъществява нарушение по чл.150 от ЗДвП. Налице е несъответствие между описаното деяние, неговата правна квалификация и приложената санкционна норма, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и основание за отмяна на НП.

Същевременно АНО е приложил неправилно и материалния закон, като е наложил наказание за деяние, което нарушителят не е извършил, т.е. налице е несъответствие между  деянието на нарушителя и състава на нарушението. Разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 предполага липса на СУМПС от съответната категория, а не невалидност на  СУМПС поради изтичане на законоустановения срок за валидност. В случая е осъществено нарушение по чл.81, ал.2, т.6 от Закона за българските лични документи, изразяващо се в използване на нередовен български личен документ по см. на чл.1, ал.5, т.2 вр. с §1, т.2, б.”ж” от ДР на ЗБЛД. Предвид горните противоречия при описание, квалификация и санкциониране на нарушението, правилно въззивният съд е отменил наказателното постановление. Правните изводи са обосновани и законосъобразни, а постановеното решение следва да се остави в сила.

            Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                          Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решението на Дупнишкия районен съд, без дата, постановено по НАХД №191/2017год.

           Решението не подлежи на обжалване.

           Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

           Председател:                                              Членове: 1.                           2.