Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 322

гр.Кюстендил, 20.11.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на трети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                          ЧЛЕНОВЕ:  ИВАН ДЕМИРЕВСКИА

                                                                НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

със секретар Ирена Симеонова и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Демиревски КАНД № 312/2017 г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл. 63 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

            И.И.З. *** обжалва решение № 299/09.06.2017г. на КРС, постановено по АНД № 424/2017 г., с което е потвърдено НП № 306/06.02.2017 г. на Директора на РДГ - Кюстендил. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.

            Ответникът чрез пълномощника изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на КРС.        

            Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

              Предмет на касационно оспорване е решение № 306/09.06.2017 г. на КРС, постановено по АНД № 424/2017 г. Със същото е потвърдено НП № 306/06.02.2017 г., издадено от Директора на РДГ - Кюстендил. С него И.И.З. *** е санкциониран на основание чл. 257 ал. 1 т. 1 от Закона за горите с административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 108 ал. 3 от ЗГ, вр. с чл. 62 от Наредба №1/ 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и чл. 50 ал. 4 и ал. 6 ОТ Наредба за сечите в горите.

            Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК.

            В пределите на служебната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на КРС. КнАС намира решението за правилно, по следните съображения:

            Производството пред районния съд е образувано по жалба на И.И.З. ***/06.02.2017 г. на Директора на РДГ - Кюстендил, с което е санкциониран, за това че в периода от 18.01.2016 г. до 18.08.2016 г. в отдел 74, подотдел „в“, имот № 118013 в землището на с. Тишаново, обл. Кюстендил, в качеството на лицензиран лесовъд по чл. 108 ал. 2 от ЗГ, на чието име е издадено позволително за сеч № 285250/18.01.2016 г., не е извършил контрол, като е допуснал отсичането на 2 бр. дървета с диаметри на пъна – 24 см., цер и 44 см. бук, които не са маркирани в основата на стъблото, съгласно нормативните изисквания. Съставен е констативен протокол от 18.08.2016 г. и доклад от 23.08.2016 г., след което АУАН № 306/29.08.2016г., а въз основа на него е издадено атакуваното НП.

            Касационната инстанция след анализ на събраните по делото доказателства и изложената фактическа обстановка в АУАН и в НП приема, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с дължимото по закон съдържание на АУАН по чл. 42 т. 4 от ЗАНН. Със съставянето на АУАН се поставя началото на административнонаказателното производство, защото с него се формулира обвинението, така че да се определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното нарушение и участието на нарушителя в него. Това означава, че следва да се посочат фактите, които обуславят съставомерността на деянието, като към тях се отнасят времето, мястото и начина на извършване. Липсата на който и да е от тях или неяснотата по отношение на някой от елементите от обективната страна на нарушението води до ограничаване правото на защита на санкционирания субект и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП поради незаконосъобразност. В случая КнАС счита, че в АУАН  е описано изпълнителното деяние на твърдяното нарушение, като същото е ясно и конкретно. Видно е, че е констатирана сеч, която е подробно описана. По повод същата в АУАН е прието, че изпълнителното деяние на релевираното нарушение, се изразява в неупраженен контрол за нарушения отразени в Констативен протокол от 18.08.2016 г., а именно, че в подотдел 74 „в“ се установява, че са отрязани едно дърво цер с диаметър в основата на стъблото 24 см. и едно дърво бук с диаметър в основата на стъблото 44 см., без да са маркирани с КГМ в основата на стъблото, в нарушение на нормативните изисквания. В съдържанието на АУАН е посочен извършителя – И.И.З., както и че същият е лицензиран лесовъд /удостоверение № 10935/29.10.2014 г./. Именно задължение на лицето, на което е издадено позволителното за сеч /№ 285250/18.01.2016 г./ и това е лице с лесовъдно образование, е да контролира сечта и в този смисъл З. като лесовъд може да бъде субект на нарушението по чл. 108 от ЗГ. В разпоредбата на чл. 108 ал. 2 от ЗГ се сочи, че „Позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика“, а в ал. 3: „Лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и упражнява контрол по извършването на добива на дървесина до освидетелстване на сечището“. Като лице с лесовъдно образование, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, З. не е изпълнил именно тези си задължения – да упражнява контрол при добива на дървесина до освидетелстване на сечището, при което именно е допуснал извършването на сеч в имот, без описаните дървета да са маркирани с контролна горска марка и без за тях да е издадено позволително за сеч. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на З. за така допуснатото нарушение на чл. 108 ал. 3 от ЗГ. Изпълнителното деяние е изложено в НП, като няма разминавания между описаното нарушение в АУАН и НП. Нарушенията са констатирани с Констативен протокол от 18.08.2016 г., който е неразделна част от акта. З. е бил запознат с тези констатации, което е видно от положения от него подпис на 25.08.2016 г. /лист 10 от първоинстанционното дело/ и в този смисъл не може да се говори за неосъществена фаза на административнонаказателното производство и несъответствия между АУАН и НП.

            Законодателят е определил обществената опасност на нарушението за достатъчно значима и без изискване за количество вреденосен резултат в състава на нарушението, като в този смисъл чл. 28 от ЗАНН се явява неприложим.

 

            Като е достигнал до горния правен извод КРС е постановил правилен съдебен акт, който ще бъде оставен в сила.

 

             Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Административният съд

 

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

             ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 299/09.06.2017 г., постановено по АНД № 424/2017 г. по описа на Кюстендилския районен съд.             

              Решението е окончателно.

              Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.            

                                                                  

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          

                                                              ЧЛЕНОВЕ: