Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 315

гр.Кюстендил, 07.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на трети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                          ЧЛЕНОВЕ:  ИВАН ДЕМИРЕВСКИА

                                                                НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

със секретар Ирена Симеонова и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №313/2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

            И.И.З. *** обжалва решение №307/09.06.2017г. на КРС, постановено по АНД №425/2017г., с което е потвърдено НП №307/06.02.2017г. на директора на РДГ - Кюстендил. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.

            Ответникът чрез пълномощника изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на КРС.        

            Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

               Предмет на касационно оспорване е решение №307/09.06.2017г. на КРС, постановено по АНД №425/2017г. Със същото е потвърдено НП №307/06.02.2017г., издадено от директора на РДГ - Кюстендил. С него И.И.З. *** е санкциониран на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ с административно наказание „глоба“ в размер на 350 лв. за нарушение на чл.12б, ал.1, т.4 от Наредба №1/ 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

             Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

             В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на КРС. КАС намира решението за неправилно, по следните съображения:

             Производството пред районния съд е образувано по жалба на И.И.З. ***/06.02.2017г. на директора на РДГ - Кюстендил, с което е санкциониран, за това че на 15.04.2016г. в отдел 74, подотдел „в“, имот №1180-13 в землището на с.Тишаново, обл.Кюстендил в качеството на лицензиран лесовъд по чл.108, ал.2 от ЗГ, на чието име е издадено позволително за сеч №285250/18.01.2016г., не е извършил контрол за наличието на документ за достъп до горски територии за МПС с рег.№КН8154АР и е издал на същото превозен билет №798864/15.04.2016г. Съставен е констативен протокол от 26.08.2016г., след което АУАН №307/29.08.2016г., а въз основа на него е издадено атакуваното НП.

             Касационната инстанция след анализ на събраните по делото доказателства и изложената фактическа обстановка в АУАН и в НП приема, че са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с дължимото по закон съдържание на АУАН по чл.42, т.4 от ЗАНН. Със съставянето на АУАН се поставя началото на административнонаказателното производство, защото с него се формулира обвинението, така че да се определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното нарушение и участието на нарушителя в него. Това означава, че следва да се посочат фактите, които обуславят съставомерността на деянието, като към тях се отнасят времето, мястото и начина на извършване. Липсата на който и да е от тях или неяснотата по отношение на някой от елементите от обективната страна на нарушението води до ограничаване правото на защита на санкционирания субект и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП поради незаконосъобразност. В случая КАС счита, че в АУАН не е описано изпълнителното деяние на твърдяното нарушение, доколкото е налице единствено посочване на неизпълнение на задължение на лицензирания лесовъд, без то да е описано ясно и конкретно, за да бъде преценено на базата на посочената правна норма. В този смисъл съдът приема, че съдържанието на АУАН не отговаря на изискването на чл.42, т.4 от ЗАНН, тъй като не са изложени ясно и безпротиворечиво твърдения за релевантните факти, които довеждат до знанието на жалбоподателя фактическата обстановка, досежно административното нарушение. Отделно от това липсата на прецизност в сочения реквизит на АУАН е непреодолим при условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН. АНО е извършил допълване на релевантните факти на обвинението, като за първи път на този етап от производството е дал пълно формулиране на изпълнителното деяние, а именно неосъществен контрол на документ за достъп до горска територия за МПС. КАС намира това за недопустимо, доколкото следва да има пълна идентичност на фактите по обвинението в АУАН и в НП. Разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН е неприложима. НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

              Като е достигнал до различен правен извод КРС е постановил неправилен съдебен акт, който ще бъде отменен, съответно отменено наказателното постановление.

              Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

              ОТМЕНЯ решение №307/09.06.2017г., постановено по АНД №425/2017г. по описа на Кюстендилския районен съд и вместо него постановява:

              ОТМЕНЯ НП №307/06.02.2017г. на директора на РДГ – Кюстендил, с което на            И.И.З. *** на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 350 лв. за нарушение на чл.12б, ал.1, т.4 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.             

               Решението е окончателно.

            

                                                                 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          

                                                  ЧЛЕНОВЕ: