Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 12

                                                 гр.Кюстендил, 12.01.2018год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на петнадесети декември  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

   МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря  Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №317 по описа за 2017год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

            Регионална дирекция по горите – гр.Кюстендил, представлявана от ст. юрисконсулт С. А., обжалва с касационна жалба решение №381 от 05.07.2017год.  на  Кюстендилския районен съд по НАХД №511/2017г., с което е отменено Наказателно постановление №311/21.02.2017г.,  издадено от  директора на РДГ - гр.Кюстендил. Развиват се съображения за неправилност на съдебния акт, поради допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Отрича се констатацията на въззивния съд за наличие на съществени процесуални нарушения относно съдържанието на НП с доводи за това, че датата на извършване на релевираното деяние е установима въз основа на данните в издаденото на нарушителя позволително за сеч и съставените  констативни протоколи, надлежно отразени в НП. По същество се твърди, че административното нарушение е  извършено от нарушителя и надлежно доказано от събраните по делото доказателствени средства.  Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.

            Ответникът А.Д.К. ***, не изразява становище по касационната жалба.        

Представителят на  Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки  преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на  доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с  което  е отменено като незаконосъобразно  Наказателно постановление 311/21.02.2017г., издадено от  директора  на РДГ - гр.Кюстендил, с което на А.Д.К.  е наложено административно наказание “глоба” в размер на 600,00лв. на основание чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите за нарушение на чл.108, ал.3 от ЗГ  във  вр. с чл.61, чл.47, ал.1, т.6  от Наредба №8/05.08.2011год. за сечите в горите, за това, че в качеството си на лице упражняващо лесовъдска практика, видно от Удостоверение №4022/18.08.2011г., не е упражнил  контрол като е допуснал направата  на  4 броя просеки в отдел 22, подотдел „я“, ДГТ в землището на с. Църварица, община Невестино, без същите да са проектирани в одобрения технологичен план, с което не е спазил същия.  

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН №311/13.09.2016г., който е издаден въз основа на Констативен протокол №001537  от 31.08.2016г. В АУАН е посочено, че нарушението е извършено в периода 22.04.2016г. -31.08.2016г. и е открито на 31.08.2016г. 

Към административнонаказателната преписка са приложени Позволително за сеч №0299565/19.04.2016г., издадено на А.Д.К. за процесния участък и със срок за провеждане на сечта от 22.04.2016г. до 31.12.2016г.; Удостоверение №4022/18.08.2011г.  за упражнявате на лесовъдска практика от К.; Констативен протокол №001537  от 31.08.2016г., с данни за направата на просеки.

 В производството пред КРС са разпитани служителите при оспорващата дирекция,  които с показанията си потвърждават констатациите в АУАН и в НП за изграждането на просека, която не е предвидена в одобрения технологичен план за добив на дървесина. 

  При  изложените фактически обстоятелства, районният съд отменя наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Приема се, че са налице съществени процесуални нарушения относно съдържанието на АУАН и на НП - релевираното деяние е описано неясно относно формата на изпълнителното деяние, а в НП не е посочена   датата на извършване на нарушението. По същество съдът счита, че нарушителят не е  субект на административното нарушение по чл.257, ал.1,т.1 вр. с чл.108, ал.3 от ЗГ.

В касационното производство са приети писмени доказателствени средства, съставляващи досието на насаждението по процесното позволително за сеч, които съдът анализира при преценката си във връзка с релевираните касационни основания.  

Касационната жалба е подаден от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

            В рамките на служебната касационна проверка на първоинстанционното решение, съдът  счита, че районният съд е постановил валиден и допустим съдебен акт. Осъществявайки на основание  чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка относно съответствието на атакуваното съдебно решение с материалния закон от една страна, а от друга относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационните основания по чл. 348, ал. 1 т. 1  от НПК, касационната инстанция приема следното:

            Оспореното решение е правилно. Правните изводи в частта относно констатациите за наличие на съществени процесуални нарушения при описание на релевираното деяние,  са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби.  Обратно на поддържаното от касатора, въззивният съд е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства и надлежно е обсъдил  фактите от значение за спорното право, като е формирал мотиви за незаконосъобразност на оспореното НП, които касационната инстанция възприема за правилни  в частта, съдържаща констатации за  пороци в съдържанието на НП.  Същото  е отменено от  КРС  на процесуално основание поради допуснати съществени процесуални нарушения. Горната квалификация на  пороците на съдържанието на НП  е правилна в частта относно елементите от състава на релевираното деяние.  Очевидна е липсата на дата на извършване на административното нарушение.  Административнонаказателната отговорност на нарушителя като лице упражняващо лесовъдска практика, е ангажирана за деяние съставляващо неупражнени контролни правомощия във връзка с издадено позволително за сеч. С оглед  спецификата на субекта и предмета на задълженията, както и на обективните признаци от състава  на деянието, е безспорно, че се касае за продължено административно нарушение под формата на бездействие. В този аспект, няма пречки за дата на извършване на същото да бъде  определен период от време.  Така е описано деянието в съставения АУАН, но в издаденото НП е очевидна липсата на дата, вкл. период от време на извършване на нарушението. Касае се за отсъствие на  съществен признак от състава на същото, който  е задължителен  елемент от съдържанието на НП  съгласно чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН. Датата на  съставомерното деяние  е определяща при преценката на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, както и на  давностните срокове  по чл.80 и чл.81 от НК.  Установимостта на датата на нарушението въз основа на данните в издаденото на нарушителя позволително за сеч и съставените  констативни протоколи, не санира порока на НП. Отсъствието на посочения задължителен елемент при описание на нарушението води до неясно предявено обвинение, респ. ограничава правото на защита на нарушителя, който е възпрепятстван  да разбере релевантните за отговорността му фактически обстоятелства. Предвид изложеното,  констатираните от  въззивния съд  пороци на НП правилно са квалифицирани като съществени процесуални нарушение, респ. като основание за незаконосъобразност и за отмяна на НП. Оспореното въззивно е правилно и касационната инстанция го оставя в сила.

За пълнота на изложението и с оглед възраженията в касационната жалба,  съдът счита за необходимо да посочи, че приема за необосновани и незаконосъобразни  мотивите на КРС по съществото на спора. Обратно на приетото в оспореното решение, касационният  съд счита, че  нарушителят като лице, упражняващо лесовъдска практика, на чието име е издадено позволително за сеч, се явява субект на административното нарушение по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ вр. с чл.108 ал.3 от ЗГ.  Съставът на  същото,  предвид  общата  формулировка в закона,  е съпроводен с точно и ясно описание на  конкретните действия, респ. бездействия на нарушителя,  съставляващи неизпълнение на контролни правомощия като лице, упражняващо лесовъдска практика.  В   случая   дължимият   контрол, съгласно чл.61 от Наредба №8/2011г., е за изпълнение и на технологичния план за добив на дървесина, като обхваща и спазването на изискванията на чл.47, ал.1, т.6 от цитираната наредба за провеждане на сечите при спазване на одобрения технологичен план. Неупражнените контролни правомощия от нарушителя, вследствие на които са прокарани просеки в нарушение на технологичния план, съставляват административно нарушение по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ. Липсата на доказателствата за фактическия извършител на просеките, не оневинява  нарушителя, доколкото предвидена от закона форма на изпълнителното деяние на релевираното нарушение е неизпълнението на контролни правомощия, а непредпазливостта на нарушителя е също наказуема форма на виновно поведение /арг. чл.7 ал.2 от ЗАНН/.

Независимо от горното, предвид констатациите за наличие на  съществени процесуални нарушения относно съдържанието на НП, оспореното решение се явява правилно и следва да се остави в сила.

 Водим от изложеното и на осн. чл.221, ал.2, предл.1 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                      Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решението на Кюстендилския районен съд от 05.07.2017год., постановено по НАХД №511/2017год.

            Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                Председател:

 

                                                                       Членове: 1.                                   2.