Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 314

гр.Кюстендил, 07.11.2017г.

В ИМЕТО НА НОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на трети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                        ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА

                                                              НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

със секретар Ирена Симеонова и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №334/2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

            Изпълнителна агенция „Медицински одит“ – София обжалва решение №457/20.07.2017г. на ДРС, постановено по АНД №516/2017г., с което е отменено НП №27-313-1/14.02.2017г. на изпълнителния директора на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ – София /ИАМО/. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ. потвърждаване на наказателното постановление.

            Ответникът чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на касационната жалбата и моли за оставане в сила въззивното решение.        

            Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

               Предмет на касационно оспорване е решение на ДРС №457/20.07.2017г., постановено по АНД №516/2017г., с което е отменено НП №27-313-1/14.02.2017г. на изпълнителния директора на ИАМО. Със същото Д-р А.И.П. в качеството му на лекуващ лекар на Ралица Радева е санкциониран на основание чл.116, ал.1 от ЗЛЗ като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. за нарушение на разпоредбите на раздел ІV „Психиатрично обслужване на пациент в лечебно заведение за болнична помощ“ , буква А, т.2, т.2.2, т.2.3, т.2.3.2, б.“б“, т.2.3.3, т.2.3.3.2 от Медицински стандарт Психиатрия, утвърден с Наредба №24/07.07.2004г. за утвърждаване на медицински стандарт „Психиатрия“.

             Въззивният съд е отменил НП като незаконосъобразно, приемайки че е нарушен чл.18 от ЗАНН, доколкото в АУАН и в НП са визирани две самостоятелни административни нарушения.

             Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

             В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. На база установената фактическа обстановка касационния съд намира решението и за правилно, по следните съображения:

             Д-р А.И.П. в качеството му на лекуващ лекар на Ралица Радева е санкциониран с процесното наказателно постановление, за това че на 05.07.2016г., при хоспитализацията и осъществяването на първоначалния преглед на новопостъпилата пациентка в отделението не е снел и отразил в ИЗ физикален и неврологичен статус и не е извършил и документирал в ИЗ оценка на суицидния риск, които са част от първоначалната оценка на състоянието на пациента при приемането му в психиатрично отделение. За констатирано нарушение на разпоредбите на раздел ІV „Психиатрично обслужване на пациент в лечебно заведение за болнична помощ“ , буква А, т.2, т.2.2, т.2.3, т.2.3.2, б.“б“, т.2.3.3, т.2.3.3.2 от Медицински стандарт Психиатрия, утвърден с Наредба №24/07.07.2004г. за утвърждаване на медицински стандарт „Психиатрия“ е съставен АУАН №А-27-313-1/03.11.2016г., а въз основа на него е издадено НП №27-313-1/14.02.2017г. 

Настоящата съдебна инстанция намира, след анализ на събрания доказателствен материал, че изводът на въззивния съд за допуснато нарушението на чл.18 от ЗАНН е правилен, тъй като е резултат от спазване принципа за разкриване на обективната истина по спора по см. на чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН. Нарушителят е привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение разпоредбите на раздел ІV „Психиатрично обслужване на пациент в лечебно заведение за болнична помощ“ , буква А, т.2, т.2.2, т.2.3, т.2.3.2, б.“б“, т.2.3.3, т.2.3.3.2 от Медицински стандарт Психиатрия, утвърден с Наредба №24/07.07.2004г. за утвърждаване на медицински стандарт „Психиатрия“. С последната законодателят е регламентирал принципите на лечението и обслужването на лица с психични разстройства; определение на специалността психиатрия; психиатрично обслужване в лечебни заведения за извънболнична помощ; психиатрично обслужване на пациент в лечебно заведение за болнична помощ. В последния раздел в т.2.2 е уредена процедурата по приемането на пациенти в лечебните заведения, а в т.2.3 - протоколите за оценка на състоянието на пациента, които следва да бъдат съставяни от лекарите, като в т.2.3.2,б.“б“ е формулирано изискването за първоначална оценка за телесния  и неврологичния преглед на пациента и отразяването в ИЗ, а в т.2.3.3 е формулирано изискването за оценка на суицидния риск и документирането му в ИЗ, сестринските рапорти, таблото за интензивно наблюдение и надзори, температурния лист, както и мониторирането му през целия период на обслужване. Преценката на сочените разпоредби обуславя извод, че макар всички те да са част от общия раздел „процедура по приемането на пациенти в лечебните заведения“, неизпълнението на което и да от изискванията относно документирането на оценките на състоянието на пациента /протоколите по т.2.3/ представлява самостоятелно нарушение. Ето защо въззивният съд при правилното тълкуване на разпоредбите на  Медицински стандарт „Психиатрия“ е формирал законосъобразен извод за нарушаване нормата на чл.18 от ЗАНН, според която когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно лице е извършило няколко отделни  нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко от тях. С АУАН е повдигнато обвинение на нарушителя за две самостоятелни административни нарушения, изразяващи се от една страна в неснемане и неотразяване в ИЗ физикалния и неврологичен статус на Ралица Радева и от друга – в неизвършване и недокументиране в ИЗ оценка на суицидния риск на пациентката. По своето естество тези дейности следва да бъдат отразени в два различни протокола по т.2.3 от стандарта и след като законодателят ги е обособил като отделни медицински дейности, то след като не са извършени, са осъществени две отделни нарушения по чл.116, ал.1 от ЗЛЗ, поради което незаконосъобразно са санкционирани с едно административно наказание от АНО с НП №27-313-1/14.02.2017г. 

Решението на ДРС е правилно и поради отсъствие на касационните отменителни основания по чл.348, ал.1 от НПК ще бъде оставено в сила.  

              Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

              ОСТАВЯ В СИЛА решение №457/20.07.2017г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №516/2017г.

              Решението е окончателно.

 

                                          

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: