Р Е Ш Е Н И Е

                                      8                               10.01.2018г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на петнадесети декември                                                             две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                               

       ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                               2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

с участието на секретаря Лидия Стоилова

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 348 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            Старши юрисконсулт С.Г.А.като пълномощник на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ /РДГ/ с административен адрес: гр.Кюстендил, бул.“България“ №33 обжалва решението по а.н.д.№1351/2016г. на РС - Кюстендил. Релевираното касационно основание е по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с доказаност на административните нарушения и спазване на процесуалните правила по издаване на НП. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. представителят на касатора поддържа жалбата.

            Ответникът В.Б.С. чрез пълномощника му адв.В.П. *** оспорва жалбата като неоснователна.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че въззивният съд е постановил правилно и обосновано решение.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №36/26.07.2016г. на директора на РДГ – Кюстендил, с което на В.Б.С.:

По раздел I са наложени следните административни наказания:

            1/на основание чл.84, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.43, ал.3, т.1, чл.23, ал.1 и ал.3 и чл.54 от ЗЛОД за ловуване в забранено за лов време – глоба в размер на 150лв.;

            2/на основание чл.84, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.43, ал.3, т.1, чл.23, ал.1 и ал.3 и чл.54 от ЗЛОД за ловуване в забранено за лов място – глоба в размер на 150лв.;

            3/на основание чл.84, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 във вр. са л.3 от ЗЛОД за това, че ловува без да притежава редовно заверен билет за лов – глоба в размер на 50лв. и

            4/на основание чл.94, ал.1 във вр. с чл.84, ал.1 и ал.2 от ЗЛОД – лишаване от право на ловуване за срок от 3 години.

            По раздел II на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД е постановено отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението – 1бр. ловен автомат „Стожер“, модел 2000 с фабр.№813071, 1бр. ремък от текстил; 1бр. ловен патрон 12 кал.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 11.02.2016г. около 10.30 часа в м.“Чепарето“, община Невестино св.И. и св.З. като служители на РДГ – Кюстендил забелязали две лица да бягат с ловни оръжия, които по-късно установили да лежат на около 5м от служебния автомобил и да държат оръжията сглобени. Единият от двамата бил С., а другия – св.К.. Поради отказ на К. да предаде оръжието, св.И. поискал съдействие от дежурния в РУ МВР – Кюстендил. До пристигане на полицейския патрул всички излезли от гората и спрели на кръстопът, недалеч от първите къщи на с.Еремия. Нарушителят отишъл до къщата на св.К. за да вземе документи за проверка. При проверката същият не представил разрешително за лов като имал издаден ловен билет без да е редовно заверен за 2016г. Бил регистриран в ЛД „Коркина“ към СЛРД „Дупница“ с предоставен ловностопански район на дейност – с.Коркина. Съдът е посочил, че в съставения на следващия ден АУАН отговорността на С. е ангажирана за това, че на 11.02.2016г. е извършвал лов, като е минал пеша през района на ловна дружинка на с.Еремия, м.“Чепарка“, носейки със себе си сглобена пушка /ловно оръжие/, заедно с 6бр. ловни патрони без да притежава писмено разрешително за лов и ловува в забранено за лов време, като не притежава и редовно заверен билет за лов.

При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна недоказано ловуване по см. на чл.43, ал.3 от ЗЛОД, т.к. не е установено, че деецът се е движел извън населено място. Съдът е посочил, че в АУАН и НП липсва детайлно описание на мястото на извършване на нарушението, като с.Еремия се състои от множество махали с голямо разстояние между тях. Според съда, приетите скици и карти на района също не могат да допълнят липсващото описание на мястото на нарушението, което не се установява по безспорен начин. Порокът в описание на деянието е счетен за съществен. Отделно от това, съдът е коментирал липсата на посочени конкретно нарушени законови разпоредби – описани са множество деяния с една правна квалификация. Според съда, липсва яснота всяко от описаните противоправни действия каква материална норма нарушава. По посочените правни доводи съдът е отменил изцяло НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са следните:

В рамките на проведеното съдебно производство са спазени нормите на чл.13 и чл.14 от НПК по препращане от чл.84 от ЗАНН и във вр. с чл.96, ал.2 от ЗЛОД.

Правилен е решаващият извод на съда за допуснати съществени процесуални нарушения на изискванията по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН при описание на деянията относно място на извършване и съставомерните за отговорността фактически обстоятелства, както и нарушените законови разпоредби.

Повдигнатото в АУАН обвинение срещу С. е за това, че на 11.02.2016г. извършва лов като преминава през ловен район на ЛРД Еремия в землището на с.Еремия, м.“Чепарка“ със законно притежавано, извадено от калъф и сглобено – заредено ловно оръжие, преминавайки пеша без писмено разрешително за лов и в забранено за лов време и без да притежава редовно заверен ловен билет – нарушение на чл.84, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД.

Към фактическите обстоятелства по обвинението в НП е допълнено, че ловуването е в землището на с.Еремия, м.“Чепарка“, община Невестино в чужд ловен район /в забранено за лов място/ без писмено разрешително за лов, в забранено за лов време и без редовно заверен биле за лов за 2016г., без да улови или убие дивеч. Посочено е, че лицето се води на  отчет в ДГС „Дупница“ и е регистриран в ЛД „Коркина“ към СЛРД „Дупница“ – гр.Дупница с предоставен ловностопански район на дейност Коркина. Съгласно разпоредителната част на НП от тази фактическа обстановка  АНО е формулирал три обвинения:

1/ за ловуване в забранено за лов време по чл.84, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.43, ал.3, т.1, чл.23, ал.1 и ал.2 и чл.54 от ЗЛОД;

2/за ловуване в забранено за лов място – с идентична правна квалификация и

3/за ловуване без да притежава редовно заверен билет за лов по чл.84, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 във вр. с ал.3 от ЗЛОД.

Понятието „ловуване“ по см. на легалната дефиниция на чл.43, ал.3 от ЗЛОД включва престоят или движението на лицата извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не /т.1/ и със стъпни капани, примки с метално въже и електрически звуковъзпроизвеждащи прибори за привличане на дивеча /т.2/. По начин на описание, ловуването в АУАН и НП касае за хипотезата по чл.43, ал.3, т.1 от закона. Описанието на мястото на деянието е м.“Чепарка“ в землището на с.Еремия, община Невестино. Правилен е извода на районния съд, че този начин на описание не покрива изискването за ясно и точно място на нарушение във връзка с дефиницията за ловуване в ЗЛОД. Не е ясно дали мястото е извън населено такова. По см. на §1, т.8 ДР ЗАТУ на Република България употребения израз „землище“ в НП следва да се разбира като съвкупност от поземлени имоти, принадлежащи към дадено населено място. Съгласно чл.18, ал.1 от ЗАТУ на Република България територията на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. Следователно, посочването на място на нарушението посредством землище и определена местност не покрива изискването за описание на мястото на нарушението спрямо специалните изисквания на чл.43, ал.3 от ЗЛОД. Приложеният картен материал не може да допълва мястото на нарушението от процесуална гледна точка съгласно правилата на ЗАНН за реквизитите на АУАН и НП.

Извън горното, НП съдържа схематично изброяване на различните хипотези по чл.84, ал.1 и ал.2 от ЗЛОД без необходимото отграничаване една от друга със съответните привръзки на основен към квалифициран състав.  Изброяването касае ловуване без редовно заверен билет за лов, без писмено разрешително за лов по чл.84, ал.1 от закона и ловуване в забранено за лов време и в забранено за лов място по чл.84, ал.2 от закона. АНО не е съобразил, че ал.2 е квалифициращ състав по отношение деянието по ал.1, който е основен такъв. При това положение който и да е от двата квалифициращи признака по чл.84, ал.2 от ЗЛОД следва да е във връзка с някоя или някои от основните хипотези по чл.84, ал.1 от закона. Недопустимо е налагане на отделни наказания по основния и квалифицирания състав, т.к. квалифициращият състав съдържа в себе си признаците на основния. Отделно от това АНО е дължал посочване в коя хипотеза на Приложение №4 към чл.54, ал.1 от ЗЛОД определя забраненото за лов време.

Изводът от изложеното е, че мястото на нарушенията е описано непълно и неясно, неясно е описанието и на отделните съставомерни елементи от обективната страна на противоправните деяния на нарушителя, а обвиненията не съответстват на приложимите правни норми съобразно уредените в тях фактически състави за отговорността. Посочените процесуални недостатъци на НП нарушават правото на защита на дееца да разбере обвиненията и се защити срещу всяко от тях и са самостоятелно основание за незаконосъобразност на НП. Дължимият правен резултат от изложеното е за отмяна на НП, както правилно е процедирал районния съд без да е необходимо разглеждането на спора по същество.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на съда ще се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №436/31.07.2017г. по а.н.д. №1351/2016г. по описа на РС – Кюстендил.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                     2.