Р Е Ш Е Н И Е

                           22                                          26.01.2018г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на деветнадесети януари                                                             две хиляди и осемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                                 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                      2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

с участието на секретаря Антоанета Масларска

и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 349 по описа на съда за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            Юрисконсулт Д.К. като пълномощник на РДНСК ЮГОЗАПАДЕН РАЙОН /ЮЗР/ обжалва решението по а.н.д.№553/2017г. на РС - Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с липса на допуснати нарушения на процедурата по издаване на НП и доказаност на деянието. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. представителят на касатора поддържа жалбата.

В с.з. и писмена защита ответният главен архитект на Община Кюстендил С.А.Ч. с адрес ***, пл.“Велбъжд“ №1 намира жалбата за неоснователна. Евентуално претендира липса на вина и маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН.

Представителят на КОП дава заключение за основателност на жалбата, поради което решението на въззивния съд следва да се отмени и да се потвърди НП.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК..

            Разгледана по същество, жалбата е основателна, но с различен резултат от касационното оспорване.

            Предмет на въззивно обжалване е НП №КН-4-ЮЗР-4/26.01.2017г. на началника на РДНСК ЮЗР, с което за нарушение на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №19/25.10.2012г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им на С.А.Ч. *** на основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ – „издаде строителни книжа в нарушение“ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв.

            От фактическата страна на спора районния съд е приел за установено, че арх.Ч.  е издала РС №25/02.03.2016г. за „едноетажна стопанска постройка за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар“ със ЗП 22.30кв.м. в ПИ с идентификатор 67790.128.5, местност „Б.“ в землището на с.Соволяно, община Кюстендил с възложител С.П.С.. Поради придобиване на С. на още един имот в землището, арх.Ч. е издала ново РС №125/10.08.2016г. за „едноетажна стопанска постройка за съхранение на селскостопанска продукция, в т.ч. и помещение за обитаване“ със ЗП 92.30 кв.м. в същия ПИ. Със заповед №ДК-11-КН-02/30.08.2016г. началникът на РО НСК Кюстендил към РДНСК ЮЗР е отменил РС №125/10.08.2016г. Заповедта е влязла в сила на 17.09.2016г. Съображенията за отмяна са във връзка с допуснати нарушения при издаване на РС, между които допусната плътност на застрояване от 24.8%, надвишаваща допустимата такава от 20% по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №19/25.10.2012г. АУАН е издаден за това, че арх.Ч. в качеството на главен архитект на Общината е издала незаконосъобразно РС №125/10.08.2016г., т.к. не е спазила показателите за плътност на застрояването по цитираната норма от Наредбата. От събраната техническа документация за издаване на двете РС съдът е приел за установено, че предвижданията за застрояване на обекта по РС №125/10.08.2016г. са направени по начин, в резултат на който обекта да бъде изграден на мястото, предвидено за изграждане на обекта по първото РС.

            При така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за липса на допуснати процесуални нарушения при издаване на НП, наличие на реквизитите по чл.47 и чл.57 от ЗАНН, но противоречие с материалния закон. Според съда, обвинението се базира на механично сборуване на застроените площи на обектите по двете РС, без да се държи сметка за конкретните предвиждания за тяхното изграждане, съгласно които ЗП по обекта по второто РС попада изцяло върху ЗП по първото РС. Според съда, с реализирането  на двата обекта не може да се надвиши показателят за плътност на застрояването по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №19/25.10.2012г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и с оглед релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба срещу НП. Преценено за съответствие с материалния закон обаче решението е неправилно. Съображенията за това са следните:

Неправилен е решаващият извод на съда за липса на административно нарушение.

Приложението на санкционната норма по чл.232, ал.1, т.2, пр.3 от ЗУТ предполага субектът на отговорността да има качеството на длъжностно лице, а изпълнителното деяние да се прояви във формата на издадени от дееца строителни книжа в нарушение на закона, актовете по неговото прилагане и други правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове.

От събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства съдът правилно е установил, че деецът заема длъжността главен архитект на Община Кюстендил към датата на нарушението и понастоящем. Съгласно нормата на чл.148, ал.2 от ЗУТ разрешението за строеж се издава от главния архитект на общината. В това качество същият попада в дефиницията за длъжностно лице по чл.93, т.1, б.“б“ ДР НК - лице, на което е възложено срещу заплащане за изпълнява ръководна работа в общината.

Налице е осъществено от субекта изпълнително деяние по издаване на строителни книжа във вид на РС №125/10.08.2016г. По см. на легалната дефиниция по §5, т.36 ДР ЗУТ в термина „строителни книжа“ се включват всички необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване или за узаконяване на строежа, разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите за определяне на строителна линия и ниво.

Съдът правилно е установил, че РС е второ по ред и касае строителство на обект в имот на възложителя, за който имот има издадено предходно РС от главния архитект за строителство на обект от същия възложител, като разрешените обекти са с различна ЗП. Обвинението по НП е за това, че с издаване на второто РС е нарушено изискването за плътност на застрояването по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №19/25.10.2012г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им /обн. ДВ, бр.85/06.11.2012г., в сила от същата дата/. Отмяната на второто РС със заповед №ДК-11-КН-02/30.08.2016г.  на началника на РС НСК Кюстендил при РДНСК ЮЗР е в сила от 17.09.2016г. и е надлежно отразена в издаденото РС. Заповедта е издадена от компетентен административен орган по реда на чл.156, ал.1-3 от ЗУТ. АУАН и НП са издадени след влизане в сила на тази заповед. Измежду основанията за отмяна е нарушение на изискването по чл.7, ал.2, т.1 от посочената Наредба. Наредбата се включва в приложното поле на чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ, т.к. е акт по прилагане на ЗУТ, съгласно §1 ПЗР от Наредбата във вр. с §18, ал.1 ЗР ЗУТ.

При тези фактически установявания, съдът неправилно е подложил на нова проверка за законосъобразност РС №125/10.08.2016г., игнорирайки факта на неговата отмяната от компетентния орган по реда на специалното производство по чл.156, ал.1-3 от ЗУТ. Влязлата в сила заповед на органа за отмяна на РС представлява индивидуален административен акт по чл.214, т.2 от ЗУТ, който поражда правни последици, задължителни за неговите адресати. С отмяната на РС е осъществен признака от състава по чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ – издадено РС в нарушение на посочената правна норма от Наредбата. За да се приеме, че едно РС е издадено в нарушение на ЗУТ е необходимо да се проведе производство по чл.216 от ЗУТ пред по-горестоящия административен орган, респ. пред съда по чл.215 от ЗУТ или РС да бъде отменено служебно от органа по реда на чл.156, ал.1-3 от ЗУТ. Едва тогава АНО може да упражни правомощията за ангажиране на отговорността на длъжностното лице по чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ по отношение на това незаконосъобразно РС. С оглед на изложеното, издаденото НП при наличие на влязла в сила заповед за отмяна на РС, съответства на материалния закон. Съгласно нормата на чл.156, ал.5 от ЗУТ влезлите в сила РС не подлежат на отмяна. Тази норма и специалната процедура по чл.215 във вр. с чл.216, ал.6 от ЗУТ препятстват възможността районният съд да извърши самостоятелна проверка за законосъобразност на РС.

Деянието е извършено от дееца при непредпазливата форма на вина, наказуема по общия състав на чл.7, ал.2 от ЗАНН.

В контекста на изложеното, решаващият извод на районния съд за липса на административно нарушение е неправилен. Налице е съставомерност на поведението на дееца по санкционната норма на чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ. Изложеното налага на основание чл.221, ал.1, пр.2 от АПК касационният съд да отмени решението на районния съд.

Решавайки делото по същество, във вр. с правомощието по чл.222, ал.1 от АПК касационния съд установява, че АНО неправилно е определил и наложил размера на наказанието за извършеното от дееца административно нарушение. Основателно е възражението за касатора за маловажен случай. Общата норма на чл.28 от ЗАНН обаче е неприложима поради специалното правило на чл.234, ал.2, изр.2 от ЗУТ. Нормата на чл.234, ал.2, изр.2 от ЗУТ е привилегирован състав. Същият е въведен с непрецизна правна регламентация след квалифицирания състав на чл.234, ал.2, изр.1 от ЗУТ, но се прилага във връзка с основния по чл.232 от ЗУТ. Нарушението е на формално извършване,  поради което липсата на вредни последици е ирелевантна. Същото обаче е отстранено в кратък срок след извършването му чрез предприетите от дееца действия по изпълнение на заповедта за отмяна на РС. Липсва започнало или реализирано строителство по отмененото РС. От друга страна, степента на обществена опасност на дееца е ниска, т.к. няма данни да е извършител на други нарушения по ЗУТ. Изложеното обосновава извод за маловажно нарушение. При условията на чл.354, ал.2, т.2, пр.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН съдът ще измени НП, като преквалифицира деянието по чл.234, ал.2, изр.2 във вр. с чл.232, ал.1, т.1 от ЗУТ. По критериите на чл.27, ал.1-3 от ЗАНН във връзка с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН справедлив размер на наказанието „глоба“ се явява сумата от 100лв., поради което съдът ще намали размера на глобата от 1000лв. на 100лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение №407/17.07.2017г. по а.н.д. №553/2017г. на РС - Кюстендил и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ИЗМЕНЯ НП №КН-4-ЮЗР-4/26.01.2017г. на началника на РДНСК ЮЗР, с което за нарушение на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №19/25.10.2012г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им на С.А.Ч. *** на основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв., КАТО ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението по чл.234, ал.2, изр.2 във вр. с чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ и НАМАЛЯВА размера на глобата на 100лв. /сто лева/.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.