Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 11

                                                гр.Кюстендил, 12.01.2018год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на петнадесети декември  през две хиляди и седемнадесета  година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                       МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа  докладваното от съдия  Стойчева  КАНД № 352 по описа за 2017год., за да се произнесе,взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от  ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. от АПК.

ТД на НАП-София, офис Кюстендил, чрез процесуалния си представител юк Г.Ж., оспорва с касационна жалба решението на ДРС, без дата, по НАХД №1065/2016год., с което е отменено Наказателно постановление №F208359/25.05.2016год., издадено от  зам. директора на ТД на НАП-София.  Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на  материалния закон и на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорват се решаващите изводи на въззивния съд за съществени нарушения на административнопроизводствените правила при описание на   релевираното деяние, както и относно приложението на чл.18 от ЗАНН.  Отрича се като неправилна квалификацията на нарушението като маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН.  Твърденията са, че предявеното обвинение е ясно и конкретно, а по същество – че административното нарушение е извършено от община Кочериново като субект на задължението по чл.7, ал.1  вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ  и е надлежно доказано от събраните доказателствени средства. Допълнителни съображения са изложени в съдебното заседание и в представени писмени бележки от юк И.. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение за потвърждаване на наказателното постановление.

            Ответната страна – Община Кочериново, чрез пълномощника адв. М.З.,  изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

            Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за основателност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218 ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено като незаконосъобразно  Наказателно постановление № F208359/25.05.2016год., издадено от  заместник директора на ТД на НАП-София за налагане на Община Кочериново  на  имуществена санкция в размер на 3000,00лв.  на осн.чл.185, ал.2 от ЗДДС. За да се ангажира административнонаказателната отговорност на ответника е прието, че при проверка на 01.04.2016г. на стопанисван от общината обект „Стобски пирамиди“ е извършена контролна покупка, от органите на НАП, на такса вход за двама възрастни на обща стойност 4,00лв., заплатена в брой с прието плащане от управител-консултант на туристическия център, като за него не е издаден фискален бон, нито касова бележка от прошнурован и прономерован кочан, а са издадени 2 броя билети за вход, които не отговарят на изискванията на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа. Посочено е, че община Кочериново осъществява търговска дейност без да въведе в експлоатация и регистрира фискално устройство. Допълнително в НП е описано, че  по своя характер заплащането на вход за еко пътеката представлява предоставяне на услуга; че общината е редовен извършител на услугата и следователно е задължено лице по смисъла на ЗДДС и Наредба №Н-18/2006г. на МФ. Следва констатацията, че общината не е изпълнила задължението си за направеното плащане да издаде фискална касова бележка и с оглед на така установената фактическа обстановка, АНО приема, че са нарушени разпоредбите на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г.  и  на осн. чл.185, ал.2 от ЗДДС налага предвидената имуществена санкция.  

За нарушението е съставен АУАН № F208359/11.04.2016год.,  а към административнонаказателната преписка е приложен ПИП №0195753/01.04.2016г. , ведно с издадените билети за вход, както и фактури за закупуване на билети от „Д.П.“ ЕООД-гр.Дупница. 

            В производството пред ДРС са разпитани проверяващите данъчни служители, които потвърждават констатациите в АУАН и НП.

 При  изложените доказателства, районният съд отменя наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Приема се, че в нарушение на процесуалните правила по ЗАНН, в АУАН и в НП са описани няколко отделни задължения, неизпълнението на които съставлява самостоятелно административно нарушение,  но без да е налице яснота за неизпълнението на кое конкретно задължение е санкционирана общината; че  е нарушена разпоредбата на чл.18 от ЗАНН; че санкционната разпоредба на чл.185, ал.2 от ЗДДС не е приложима за деяние, съставляващо нарушение на „поднормативен акт“  /цитат/; че деянието съставлява маловажен случай на административно нарушение. 

Настоящата инстанция, при служебната проверка на съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните изводи:

            Въззивното решение е правилно като краен резултат, но с частична корекция в изложените мотиви. Решаващите изводи на ДРС за процесуални нарушение при описание на релевираното деяние са  обосновани с оглед съвкупната преценка на  доказателствата по делото и   материалния закон, поради  което заявените от жалбоподателя касационни основания са неоснователни. Анализът на съдържанието на НП, което буквално възпроизвежда съдържанието на АУАН, сочи на изводи за предявяване на неясно обвинение.  АНО е изложил фактически обстоятелства, които покриват от обективна страна състава на две отделни административни нарушения, а именно: предоставяне на услуга от община Кочериново, изразяваща се в събиране на такса за вход на еко пътека „Стобски пирамиди“, за заплащането на която  не е издадена фискална касова бележка; липса на монтирано, въведено в експлоатация и работещо фискално устройство в  търговския обект, в който община Кочериново предоставя услугата. При така описаните факти, АНО констатира, че община Кочериново не е изпълнила задължението си за направеното плащане на такса за вход, да издаде фискална касова бележка. Следва правна квалификация на горното като нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ и  прилагане на санкцията по чл.185, ал.2 от ЗДДС. 

Проверката на обстоятелствената част на АУАН и на НП, на предявеното административнонаказателно обвинение и на приложената санкционна норма, обосновава доводи за липса на корелативна връзка и съответствие между същите, което съставлява  съществено нарушение на процесуалните правила и основание за незаконосъобразност на издаденото НП. Обратните твърдения на касатора са неоснователни, а опитът за саниране на допуснати пороци с допълнителните  съображения, изложени  в съдебното производство, е недопустим. Действително  касаторът  Община Кочериново е задължен субект по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г., който е длъжен да регистрира и отчита извършените продажби чрез издаване на фискална касова бележка от надлежно експлоатирано фискално устройство в стопанисвания търговски обект. Безспорно е в случая, че в последния не е монтирано и действащо фискално устройство и съответно не е издадена касова бележка за заплатена такса за вход на обекта, като  горното съставлява неизпълнение на задълженията  по чл.3, ал.1 и по чл.7, ал.1 от Наредбата. Неправилно обаче АНО е квалифицирал  неизпълнението на задължението за издаване на фискална касова бележка като нарушение по чл.7, ал.1 от Наредбата, а като следствие от това – е наложил наказание на осн. чл.185, ал.2 от ЗДДС. Горното е видно от съдържанието на АУАН и на НП, вкл. от последователността при изложение на фактите  и от правната им квалификация. Отразени са различни по характер  и  съставомерни последици обстоятелства, които са неправилно правно интерпретирани, в резултат на което  формулираното обвинение е неясно. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила от АНО и издаденото НП е незаконосъобразно. Като го е отменил, въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

            Мотивиране на законосъобразност на НП, т.е. на обратния резултат, чрез отстраняване на  допуснатите  от АНО  нарушения  в съдебното производство чрез уточняващи и допълващи съображения на пълномощника, е недопустимо процесуално действие. В този смисъл не  е дължим отговор на релевираните доводи в представените  пред настоящата инстанция  писмени бележки на юк И.. Не се следва обсъждане и на доводите по съществото на спора,  доколкото същите касаят задължението по чл.7, ал.1 от Наредбата, вкл. хипотезите на изключенията по чл.4, ал.3 от Наредбата, а в случая НП е отменено на процесуално основание.    

            За пълнота на изложението настоящата инстанция счита за необходимо да посочи, че приема за неправилни  доводите в оспореното решение за допуснато  нарушение на чл.18 от ЗАНН, както  и квалифицирането на нарушението като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.  Обратно на соченото от въззивния съд, при наличие на факти, покриващи състава на различни нарушения, на АНО е  предоставена преценката дали да наложи наказания за всяко от тях поотделно, спазвайки изискванията на чл.18 от ЗАНН или да санкционира само някое от съставомерните деяния, като и в двата случая решението на органи би било законосъобразно. Неправилна е и преценката на ДРС във връзка с приложението на чл.28 от ЗАНН. Противно на приетото, в случая не са налице  материалноправните предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажен случай.

            Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.2, предл.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                                Р   Е   Ш   И:

           

            ОСТАВЯ  В  СИЛА  решението  на Дупнишкия районен съд, без дата,    постановено по НАХД №1065/2016год.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                 Председател:

 

                                                                        Членове: 1.                     

                                                                            

                                                                            2.