Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 324

гр.Кюстендил, 21.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                          ЧЛЕНОВЕ:  ИВАН ДЕМИРЕВСКИА

                                                                НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

със секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №354/2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

            Регионална дирекция по горите – Кюстендил обжалва решение №445/14.07.2017г. на ДРС, постановено по АНД №452/2017г., с което е отменено НП №322/23.02.2017г. на директора на РДГ - Кюстендил. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.

            Ответникът чрез пълномощника изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на ДРС.        

            Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба.

               Предмет на касационно оспорване е решение №445/14.07.2017г. на ДРС, постановено по АНД №452/2017г. Със същото е отменено НП №322/23.02.2017г., издадено от директора на РДГ - Кюстендил. С него И.И.З. *** е санкциониран на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ с административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение на чл.52, ал.5 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите във вр.с чл.108, ал.2 от ЗГ.

             Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

             В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС.

             Производството пред районния съд е образувано по жалба на И.И.З. ***/23.02.2017г. на директора на РДГ - Кюстендил, с което е санкциониран, за това че на 14.09.2016г. в землището на с.Скрино, общ.Бобошево в отдел 490, подотдел „в“ по действащия ЛУП и горски имот №409068, собственост на физически лица, в качеството на лицензиран лесовъд по чл.108, ал.2 от ЗГ, на чието име е издадено позволително за сеч №0323905/12.09.2016г., не е упражнил контрол, като е допуснал извършване на сеч преди разрешената по ПС. Съставен е констативен протокол №001677/14.09.2016г., след което АУАН №322/16.09.2016г., а въз основа на него е издадено атакуваното НП.

             Касационната инстанция след анализ на събраните по делото доказателства и изложената фактическа обстановка в АУАН и в НП приема, че са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с дължимото по закон съдържание на АУАН по чл.42, т.4 и т.5 и на НП по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Със съставянето на АУАН се поставя началото на административнонаказателното производство, защото с него се формулира обвинението, така че да се определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното нарушение и участието на нарушителя в него. Това означава, че следва да се посочат фактите, които обуславят съставомерността на деянието, като към тях се отнасят времето, мястото и начина на извършване. Същите следва да бъдат скрепени със съответната материалноправна норма, която се явява нарушена, за да може да се извърши контрол по законосъобразност - вмененото деяние съставлява ли нарушение, по кой закон и подлежи ли на санкциониране. Липсата на който и да е от тях или неяснотата по отношение на някой от елементите от обективната страна на нарушението, както и непосочването на нарушената правна норма води до ограничаване правото на защита на санкционирания субект и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП поради незаконосъобразност. В случая КАС счита, че в АУАН и НП не е дадено пълно и коректно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доколкото е налице единствено посочване на неизпълнение на задължение на лицензирания лесовъд по контрол на сечта преди разрешената. В този смисъл съдът приема, че съдържанието на АУАН и НП не отговаря на изискването на чл.42, т.4 респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не са изложени ясно и безпротиворечиво твърдения за релевантните факти, които довеждат до знанието на жалбоподателя фактическата обстановка, досежно административното нарушение.

                Не е изпълнено и задължението за посочване на нарушена правна норма, съгласно императивното изискване на чл.42, т.5 от ЗАНН за АУАН, респ. чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН за НП. Изискването на закона има за цел да определи от една страна единството между нарушеното правило за поведение и твърдяното административно нарушение и от друга страна да обезпечи извършването на контрол за законосъобразност. В случая са посочени разпоредбите на чл.52, ал.5 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите и чл.108, ал.2 от ЗГ. Първата сочи, че позволителното се издава поотделно за всяко насаждение или имот, както и че се определят сроковете за сеч и извоз. А втората – че позволителнтото се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, при условия и ред, определени с наредба. Анализът на правните норми обуславя извод, че те не създават правило за поведение за лицензирания лесовъд, в каквото качество е привлечен към отговорност нарушителя, а предписват реквизити за ПС, съответно лицето, на което се издава ПС. Същите не вменяват задължения за лесовъда по контрол на сечището, поради което не могат и да бъдат охарактеризирани като нарушена материалноправна норма. Този извод отнесен към визираната санкционна норма – чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, която предвижда отговорност при неизпълнение или несвоевременно изпълнение на задължения или контролни правомощия, възложени на лице, упражняващо лесовъдска практика по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях, определя приложението й само чрез посочване на конкретно нормативно установено задължение от закона или подзаконов нормативен акт. Задължителния реквизит за АУАН по чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН за НП е въведен, за да може да се извърши индивидуализация на нарушението, защото при реализирането на административнонаказателната отговорност е недопустимо нормите да се прилагат по аналогия или да се тълкуват разширително. Липсата на фактическо или правно основание, въз основа на което АНО е извел своите изводи за осъществено административно нарушение е съществено процесуално нарушение, което засяга не само правото на защита на санкционирания субект, но и възпрепятства проверката на съда за това действителната вола на органа съобразена ли е със закона.

              Като е достигнал до краен правен извод за незаконосъобразност на НП, макар и по други мотиви, които не се споделят от касационната инстанция, ДРС е постановил правилен съдебен акт, който ще бъде оставен в сила.

              Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

              ОСТАВЯ В СИЛА решение №445/14.07.2017г., постановено по АНД №452/2017г. по описа на Дупнишкия районен съд.

               Решението е окончателно.

            

                                                                 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          

                                                  ЧЛЕНОВЕ: