Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 10

                                                 гр.Кюстендил, 11.01.2018год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на петнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                                 МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №366 по описа за 2017год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

                Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

            “С.-С.“ ООД, ЕИК *********със седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния си пълномощник  адв. И. П., е подало касационна жалба срещу решението на КРС от 25.08.2017год. по НАХД №1059/2017год., с което е потвърдено Наказателно постановление №30-0000157/10.04.2017год. на  началника на Областен отдел “Автомобилна администрация”–гр.Кюстендил. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон и на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2  от НПК. Възразява се срещу съдържанието на АУАН и на НП в частта относно описанието на  деянието с твърдения за неясно обвинение. По същество  не се отрича извършването на административното нарушение. Претенцията е за отмяна на решението и за постановяване на друго за отмяна на наказателното постановление.

Ответната страна – Областен отдел  “Автомобилна администрация” - Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218 ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърдено като законосъобразно  Наказателно постановление №30-0000157  от 10.04.2017год., издадено от началника на ОО “Автомобилна администрация” – гр.Кюстендил, с което на “С.-С.“ ООД,  е  наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание чл.99, предл.4  от Закона за автомобилните превози  във  вр. с чл.25 от Наредба №11/2002г. на МТ за международен автомобилен превоз на пътници и товари, за това, че  на 28.03.2017год.   в ОО АА - Кюстендил, дружеството  като  лице  по чл.2 ал.1 /превозвач/ от Наредбата, притежаващ лиценз на Общността, не е отчело /върнало/  полученото разрешително  Х4КНХRАС  на дата 10.11.2016г.  в срок до  01.03.2017год.,  като деянието е констатирано въз основа на проверка в изпълнение на писмо изх.№11-04-1601/1/16.03.2017г. на ИААА”.

За нарушението е съставен АУАН №231477/28.04.2017г., в който същото е описано по идентичен начин. Към административнонаказателната преписка е приложена заповед на министъра на МТИТС за упълномощаване на длъжностни лица на ИА “Автомобилна администрация” и нейните структурни звена да издават наказателни постановления за нарушения по ЗАвтП, както и писмото на ИИ“АА“. 

В производството пред КРС са разпитани актосъставителя и свидетеля по АУАН, които с показанията си потвърждават констатациите в акта и НП.

При  изложените фактически обстоятелства, районният съд потвърждава наказателното постановление по съображения за законосъобразност. Приема се, че адм. нарушение е доказано, а от процесуална страна – че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, вкл. при описание на деянието, в който смисъл е преценено, че предявеното обвинение е ясно.              

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните изводи:

Оспореното решение е правилно, поради което и на осн.чл.221, ал.2, предл.1 от АПК  следва да се остави в сила. Правните изводи на районния съд са изградени  въз основа на обективна и всестранна преценка на доказателствата по делото и като краен резултат съответстват на  закона, а обратните доводи в касационната жалба са неоснователни.  Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Взети са предвид релевантните за спора обстоятелства и изразените от страните доводи, като е даден отговор на инвокираните възражения.     

Административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател е ангажирана за нарушение по чл.99,предл.4  от ЗАвтП вр. с чл.25 от Наредба №11/2002г. на МТ за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Разпоредбата на подзаконовия нормативен акт задължва превозвачите да отчетат получените разрешителни по реда на раздели ІІІ и V за съответната календарна година, в срок до  1 март на следващата календарна година, а нарушението на реда за отчитане на разрешителните е съставомерно деяние по чл.99, предл.4 от закона.  Посочената  правна квалификация на деянието съпоставена с фактическите обстоятелства в АУАН, възпроизведени и в НП, сочи на яснота на предявеното обвинение, в който смисъл са констатациите на въззивния съд. Както правилно е приел съдът, в съдържателните части  на АУАН и НП  нарушението е индивидуализирано в степен позволяваща на нарушителя да разбере за какво деяние е обвинен.  Срещу оспорващото дружество е предявено обвинение за това, че на 28.03.2017г.  в ОО “АА“- гр. Кюстендил, като  лице  по чл.2, ал.1 от Наредбата -  превозвач, получил  на 10.11.2016г.  разрешително за превоз,  не  го  е  отчел / върнал/  в установения срок до 01.03.2017г.  Анализът на съдържанието на АУАН и  на  НП  обосновава изводи за спазване на  изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Противно на поддържаното от жалбоподателя, АНО е  посочил датата и мястото на извършване на нарушението, индивидуализирал е  неотчетеното разрешително и субекта на задължението - търговското дружество в качеството му на превозвач по см. на чл.2 от Наредбата.  Доколкото релевираното административно нарушение се осъществява под формата на бездействие – неизпълнение на нормативно установено задължение за отчитане на издадено разрешително и крайната  дата за  изпълнение на процесното задължение  е 01.03.2017год.,  то  след изтичане на същата,  бездействието на касатора  съставлява административно нарушение по чл.99, предл.4  от ЗАвтП  вр. с чл.25 от Наредба №11/2002г. Следователно изпълнителното деяние - бездействие, е съставомерно и към  датата  28.03.2017г., приета от АНО  като дата на извършването му.  Мястото на нарушението  е  посочено  в  ОО “АА“ - гр. Кюстендил. Обратно на поддържаното от касатора,  съдът счита, че същото освен, че е точно конкретизирано, но е съобразено с формата на изпълнителното деяние  на релевираното нарушение и с материалната и териториална  компетентност на АНО съгласно разпоредбата на чл.91, ал.3, т.4 вр. с ал.2 от ЗАвтП. 

            Доколкото не се оспорва по същество извършването на съставомерното деяние по чл.99, предл.4  от ЗАвтП  вр. с чл.25 от Наредба №1182002г. и предвид горните констатации за липса на процесуални нарушения при установяването и описанието му, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и като го е потвърдил, районният съд е постановил правилно решение, което касационната инстанция оставя в сила.

             Водим от горното и на осн. чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                      Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решението на Кюстендилския  районен съд от 25.08.2017год., постановено по НАХД №1059/2017год.

            Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

           

 

            Председател:                                         Членове: 1.                             2.