Р Е Ш Е Н И Е

                                       6                              10.01.2018г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на петнадесети декември                                                             две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                               

       ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                               2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

с участието на секретаря Лидия Стоилова

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 367 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            Старши юрисконсулт К. К. като пълномощник на председателя на ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ПО СТОКОВИТЕ БОРСИ И ТЪРЖИЩАТА с административен адрес: гр.София, р-н Изгрев, ул.“Лъчезар Станчев“ №13 обжалва решението по а.н.д.№811/2017г. на РС - Кюстендил. Релевираното касационно основание е по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с доказаност на административното нарушение и спазване на процесуалните правила за издаване на НП. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. пълномощникът на касатора поддржа жалбата.

            Ответното дружество „Д.2.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна.

            Представителят на КОП дава заключение за основателност на жалбата, сочейки, че въззивният съд е постановил неправилно решение.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №04576/29.03.2017г. на председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата /ДКСБТ/, с което за нарушение на чл.3б от ЗСБТ на „Д.“ ЕООД на основание чл.65, ал.2 от закона е наложена имуществена санкция в размер на 500лв.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 07.03.2017г. служители на ДКСБТ – св.Т. и З. извършили проверка на обекта на санкционираното дружество в гр.Кюстендил, ул.“Н.Б.“ №** и установили, че дружеството извършва търговски сделки на едро с налични хранителни стоки на място, което не е регистрирано стоково тържище, пазар на производителите или самостоятелен обект по см. на ЗСБТ, съгласно представени 3бр. фактури от 31.01.2017г., 26.02.2017г. и 28.02.2017г. Установено е, че обектът е с обща площ от 150кв.м., от които 100кв.м. магазинна част и 50кв.м. складова част. Установено е, че деянието е извършено в периода на фактурите 31.01.2017г. – 28.02.2017г.

При тези фактически установявания съдът е приел наличие на съществено процесуално нарушение и недоказано противоправно деяние. Процесуалното нарушение е коментирано във връзка с периода на извършване на деянието по обвинението. Според съда, липсва ясно посочена дата на извършване на деянието, а при условие, че същото представлява посочения в НП период, то е налице нарушение на чл.18 от ЗАНН. По съществото на спора съдът е приел липа на доказани „търговски сделки на едро“ по см. на дефиницията по §2, т.10 ДР ЗСБТ, т.к. фактурите съдържат количества в килограми, а не в кашони и каси, поради което не е доказан вида на единичната транспорта опаковка на стоките. От друга страна, съдът е приел за осъществено изключението по чл.3б, т.1 от ЗСБТ за търговия в комплексен обект по см. на §2, т.12 ДР на закона. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са следните:

Правилен е и извода на съда за наличие на процесуално нарушение при издаване на НП, свързано с приложение на нормата на чл.18 от ЗАНН, което на самостоятелно основание води до неговата незаконосъобразност. Времето на извършване на противоправното деяние е посочено като период, в който се включват три самостоятелни търговски сделки. Сделките са обективирани в три фактури в различни календарни дни. Забраната по чл.3б от ЗСБТ не касае системна търговска дейност или трайно състояние на осъществяваната търговия.

Правилни са изводите на районния съд и по съществото на спора.

С издаденото НП е наложена имуществена санкция по чл.65, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗСБТ за нарушение на чл.3б от закона. Нормата на чл.3б от ЗСБТ забранява извършване на търговски сделки на едро с налични храни и цветя на места, различни от тези по чл.3, ал.1, чл.3а, ал.1 и чл.3в от закона /стоково тържище, пазар на производители и самостоятелен обект/ с изключение на търговията по т.1-3 от правната норма. Съгласно легалната дефиниция за „търговска сделка на едро“ в §2, т.10 ДР ЗСБТ това е продажба на количество не по-малко от единичната транспортна опаковка, когато стоката е опакована, или на количество, определено с правилника за организацията, дейността и охраната на съответното тържище или пазар на производителите, когато стоката не е опакована.

При тази законова регламентация предвид събраните по делото на районния съд доказателства нарушението на забраната по чл.3б от ЗСБТ е недоказано. От съдържанието на трите фактури за извършени продажби от дружеството и КП №0015291/07.03.2017г. е установено, че са продадени различни плодове и зеленчуци в мерната единица „килограм“, между които коментираните в НП банани и домати. По делото не е установено каква е била единичната транспортна опаковка на бананите и доматите по см. на дефиницията в §1, т.15, б.“в“ ДР Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки /обн. ДВ, бр.85/06.11.2012г., изм. и доп./. Опаковката не държи сметка за килограмите, а за броя на артикулите, респ. групови опаковки, ако има такива. Поради неустановения от АНО вид на единичната транспортна опаковка на посочените в НП стоки се препятства възможността да се установи дали обсъжданите случаи представляват осъществени търговски сделки на едро с наличните в обекта храни. По делото не е имало спор, че обектът не е лицензиран като стокова борса, не представлява стоково тържище и не е имал режим на самостоятелен обект по чл.3в от ЗСБТ. Изложеното води до извод за недоказано нарушение по чл.3б от ЗСБТ.

Касационният съд споделя извода на районния съд, че дори да се приеме наличие на осъществени от дружеството търговски сделки на едро по посочените фактури, е налице изключението по чл.3б, ал.1, т.1 от ЗСБТ. Продажбите са извършени в търговски обект, представляващ магазин за самообслужване за продажба на едно и дребно на храни /вж. показанията на св.Ивкова и удостоверение за регистрация №2874/27.06.2014г. на ОДБХ - Кюстендил/. Търговията в обекта се е извършвала от името на дружеството. Сградата, в която са осъществявани продажбите представлява комплексен обект по см. на дефиницията по §2, т.12 ДР ЗСБТ. Съгласно показанията на св.Т. и св.З. се касае за обект, в който дружеството осъществява основна дейност по продажба на храни, заедно с необходимите спомагателни дейности по тяхната доставка и съхранение в самостоятелно обособени магазинна и складова част. Посочената дефиниция е идентична с тази за „комплексен обект“ по §3, т.3 ДР Наредба №4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти /обн. ДВ, бр.51/05.06.2001г., изм. и доп./.

Вписването на магазина като самостоятелен обект по чл.3в от ЗСБТ е извършено след периода по обвинението в НП /по заявление вх.№742/17.03.2017г./, поради което е ирелевантно по казуса.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд е правилно и като такова ще се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №429/26.07.2017г. по а.н.д. №811/2017г. по описа на РС - Кюстендил.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

           

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                   2.