Р Е Ш Е Н И Е

                      5                                               10.01.2018г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на петнадесети декември                                                             две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                               

       ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                               2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

с участието на секретаря Лидия Стоилова

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 374 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            Началникът на РУ – Дупница при ОДМВР - Кюстендил с административен адрес гр.Дупница, ул.“Бисеров“ №2 обжалва решението по а.н.д.№433/2017г. на РС - Дупница. Релевираното касационно основание е по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с доказаност на административните нарушения и спазване на процесуалните правила за издаване на НП. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. касаторът не изразява становище по жалбата.

            Ответникът В.Д.М. *** не изразява становище по жалбата.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че въззивният съд е постановил правилно решение, доколкото правилно е приложил материалния закон и не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №4212/12 от 22.10.2012г. на началника на РУ – Дупница, с което на В.Д.М. са наложени следните административни наказания:

            1/за нарушение на чл.100, ал.2, пр.1 от ЗДвП – на основание чл.179, ал.3, т.4, пр.1 от закона наказание „глоба“ в размер на 300лв.;

            2/за нарушение на чл.137а, ал.1, пр.1 от ЗДвП – на основание чл.183, ал.4, пр.1 от закона наказание „глоба“ в размер на 50лв. и

            3/за нарушение на чл.157, ал.8 от ЗДвП – на основание чл.185, пр.1 от закона наказание „глоба“ в размер на 20лв.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 10.10.2012г. около 14.30 на ПП-1 Е79 при км. 336+400 посока София контролните органи от РУ – Дупница са констатирали, че М. е управлявал посочения в НП лек автомобил без залепен валиден винетен стикер на предно панорамно стъкло от категория К3 за движение на автомобила по републиканската пътна мрежа за 2012г., бил е без поставен обезопасителен колан и е управлявал с НП №000245 валидно до 30.11.2012г. Автомобилът е спрян от движение и е иззето СР. По-късно през деня водачът е закупил винетен стикер и СР е върнато.

При тези фактически установявания съдът е приел доказаност на първото и второто нарушение и противоречие между описанието и обвинението за третото нарушение. Като общи мотиви и за трите нарушения съдът е констатирал изтекла погасителна давност по чл.80, ал.1, т.5 във вр. с ал.3 и чл.81, ал.3 от НК по препращане от чл.11 от ЗАНН. Съдът е изчислил, че възможността за санкциониране на дееца се погасява с изтичане на 4 години и 6 месеца от извършване на деянията, т.е. до 10.04.2017г. Поради погасяване на наказателната отговорност на дееца към датата на постановяване на съдебното решение, с оспореното решение съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са следните:

Съгласно ТП № 1/27.02.2015 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2014 г. на ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Приложимостта на нормата на чл. 11 от ЗАНН е безспорна предвид препращането от чл. 189, ал.14 от ЗДвП. На основание чл. 130, ал.2 от ЗСВ посоченото ТП е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление и за всички органи, издаващи административни актове. С изтичането на предвидената в закона давност се изключва административнонаказателното преследване. Това ще рече, че давността препятства възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, включително по налагане на административно наказание чрез издаване на обективиращото го НП. Следователно, давността е абсолютна процесуална пречка за реализиране на отговорността. При констатиране изтичането на давностния срок за преследване, съдът е длъжен да отмени НП и прекрати административнонаказателното производство без да разглежда спора по същество относно съставомерността на нарушенията и законосъобразността, респ. справедливостта на наложените административни наказания.

В случая по оспореното НП обвиненията касаят извършени деяния на 10.10.2012 г. На основание чл. 80, ал.3 от НК от датата 10.10.2012 г. започва да тече давността за преследване, срокът на която е 3 години, съгласно чл. 80, ал.1, т.5 от НК. Абсолютната давност по чл. 81, ал.3 от НК изтича 4 години и 6 месеца след довършване на деянията, т.е. на 10.04.2017 г. След тази дата е изключено административнонаказателното преследване за описаните в НП нарушения. Законовите предпоставки за отмяна на НП са правилно установени и приложени от районния съд.

Изтичането на предвидената в закона давност за административнонаказателно преследване прави ненужно изследването на останалите предпоставки за законосъобразност на НП като съставомерност на нарушенията, законосъобразност на наложените за тях наказания и спазване на административнонаказателната процедура по ЗАНН.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №488/09.08.2017г. по а.н.д. №433/2017г. по описа на РС - Дупница.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

           

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                   2.