Р Е Ш Е Н И Е

                                       7                              10.01.2018г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на петнадесети декември                                                             две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                                  2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

с участието на секретаря Лидия Стоилова

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 375 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, изр.2 от ЗАНН.

            Началникът на РУ – Кюстендил при ОДМВР – Кюстендил с административен адрес: гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12 обжалва решението по а.н.д. №558/2017г. на РС – Кюстендил. Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с доказаност на деянието и липса на допуснати съществени нарушения на процедурата по издаване на НП. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. касаторът не се представлява.

            Ответникът В.А.А. *** чрез пълномощника му адв.Вася П.от АК – Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна.           

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, считайки, че въззивният съд е постановил правилно решение, доколкото правилно е приложил материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с оспорването и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №К-187/02.03.2017г. на началника на РУ – Кюстендил, с което за нарушение на чл.56, ал.1, пр.2 от ЗОБВВПИ на основание чл.212, ал.2 от закона на В.А.А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500лв.

От фактическата страна на спора съдът е приел за установено, че административнонаказателната отговорност на А. е ангажирана за това, че за периода от 08.06.2016г. до 10.01.2017г. е съхранявал в  жилището си, на постоянния адрес, собственото си късоцевно огнестрелно оръжие пистолет „ЧЗ-83“, кал 9х18мм с фабр.№206917 без да притежава валидно разрешение за съхранение. Съдът е установил, че лицето е имало издадено разрешително с изтекъл срок на 08.06.2016г., като нарушението е констатирано при явяване на дееца в Служба „КОС“ при ОДМВР – Кюстендил на 10.01.2017г., когато е подал заявление за подновяване на разрешението. Оръжието е иззето и предадено на съхранение в полицията. За случая е сезирана РП – Кюстендил, като с Постановление от 14.02.2017г. е направен отказ да се образува наказателно производство, а материалите са изпратени на РУ – Кюстендил за вземане на отношение по административнонаказателен ред съобразно чл.215, ал.2 от ЗОБВВПИ.

            При така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за допуснато съществено процесуално нарушение в описанието на нарушението, приемайки, че са налице две самостоятелни и независими административни деяния съответно по чл.56, ал.1 и по чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ, а по съществото на спора е установил маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН поради липсата на вредни последици от деянието, което е първо за дееца и наличие на сериозен здравословен проблем на съпругата му, който е попречил на А. да поднови разрешителното за оръжието. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

            От приобщената в касационното производство Докладна записка УРИ 1910р-9388/22.06.2017г. е видно, че деянието е извършено при първото продължаване на срока на разрешенията за дейности с огнестрелно оръжие.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:

            При постановяване на решението съдът е спазил нормата на чл.13, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН и чл.215, ал.3 от ЗОБВВПИ за разкриване на обективната истина по делото.

             Правилото на чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ въвежда възможност на лицето по чл.50, ал.1-3 от закона, което притежава разрешение за придобиване на огнестрелното оръжие, да може да съхранява, носи и/или употребява същото след получаване на разрешение за тези дейности от компетентното длъжностно лице. Тази нормативна възможност представлява правило за поведение, т.к. по начин на формулиране дейностите по съхранение, носене и/или употреба на оръжието са поставени под разрешителен режим. Ако лицето желае да извършва дейностите с оръжието трябва да се снабди с разрешение за тях. От тук следва извода, че нормата по чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ освен нормативна възможност е и правило за поведение, т.е. задължение за субектите.

Неправилен е извода на районния съд за наличие на обвинения за две отделни нарушения. Обвинението касае извършено от дееца деяние, изразяващо се в съхраняване на посоченото огнестрелно оръжие без валидно разрешение, издадено от компетентните органи през посочения период. Останалите фактически обстоятелства относно установените данни за изтекъл срок на валидност на разрешението за съхранение на оръжието до 08.06.2016г., липсата на подадено от дееца до посочената дата заявление за подновяване на срока на валидност на разрешението и липсата на прехвърляне на собствеността на оръжието на други лица с разрешения за дейности по ЗОБВВПИ служат за обосноваване изводите на органа относно времевия период на нарушението и не формират извод за друго нарушение или неясно предявено обвинение със смесване на различни фактически състави. В случая, нарушеното правило за поведение по чл.56, ал.1, пр.2 от ЗОБВВПИ правилно е отнесено към общия санкционен състав по чл.212 от ЗОБВВПИ, поради липса на предвидено друго наказание. Неправилното посочване в НП на състава на чл.212, ал.2 от ЗОБВВПИ, която алинея не съществува, не е съществено нарушение в правната квалификация на наложеното наказание, т.к. правната квалификация има подчинено значение спрямо фактическата такава, а наличието само на един законов текст без отделни алинеи не нарушава правото на защита на нарушителя да разбере обвинението и се защити срещу него. Обвинението съдържа всички съставомерни за отговорността юридически факти, включени в чл.212 във вр. с чл.56, ал.1, пр.2 от ЗОБВВПИ.

Правилен е извода на съда за доказаност на деянието. Притежаваното от дееца разрешение за съхранение на огнестрелното оръжие е изтекло преди периода на нарушението. През цялото време деецът е съхранявал оръжието без валидно разрешение, нарушавайки правилото на чл.56, ал.1, пр.2 от ЗОБВВПИ.

Правилен е и решаващия извод на съда за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН във вр. с критериите на чл.93, т.9 от НК. Вярно е, че нарушението не е резултатно и че степента на обществена опасност на деянието е висока, т.к. съхранението, носенето и употребата на огнестрелни оръжия са дейности, поставени под специален режим в защита на публичния интерес за опазване на общественото здраве и живота на гражданите. В същото време обаче е установено, че деецът не е извършител на други нарушения на правилата по ЗОБВВПИ, независимо от това, че подновяването на разрешението е първо по ред. И което е по-важно – през целия периода на нарушение А. е имал неотложни лични ангажименти със значителен интензитет, свързани със здравословното състояние на неговата дъщеря и съпруга. Лечението на съпругата му е свързано със сериозно заболяване, което е ангажирало продължително и постоянно неговите ежедневни дейности /вж. удостоверението за граждански брак и Епикризата от 18.01.2017г. от ПСАГБАЛ „Света София“ ЕАД – гр.София на л.32 и л.33 от делото на районния съд/. Посочените обстоятелства са безспорно установени и в хода на прокурорска преписка вх.№121/2017г. по описа на РП – Кюстендил /вж. л.13 от делото на районния съд/. Изложените фактически обстоятелства по отношение личността на дееца и причината за противоправното деяние правят нарушението с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №292/06.06.2017г. по а.н.д.№558/2017г. на РС- Кюстендил.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                   2.