Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 3

                                                 гр.Кюстендил, 10.01.2018год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на петнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                              МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №385 по описа за 2017год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

А.С.Г. ***, чрез пълномощника  си  адв. Ч.Б.,   е подал  касационна жалба срещу решението на ДРС от 03.10.2017год. по НАХД №510/2017год.,  с което е изменено Наказателно постановление №16-0348-001505/11.08.2016год., изд. от началника на РУ-Дупница при ОД на МВР - Кюстендил. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради  нарушение на материалния закон, както и за несправедливост на наложеното наказание  – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго за отмяна на наказателното постановление изцяло.

Ответната страна РУ – Дупница при ОД на МВР - Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218 ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на обжалване е решение на районния съд, с което е изменено Наказателно постановление №16-0348-001505/11.08.2016год.,  издадено от  началника на РУ  - Дупница при ОД на МВР – Кюстендил в частта, с която на оспорващия са наложени административни наказания  “глоба” в размер на 200,00лв.  и „ лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на осн. чл.175, ал.1, т.1, пр.1  от ЗДвП, като е намален размерът на глобата на 75,00лв. и срокът на лишаването от право да управлява МПС на 2 месеца.

 Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана  с НП за това,  че  на 29.07.2016год.,  около 17,25 часа,  в гр.Дупница по ул. „Цар Борис І“  управлява лек автомобил „К.С.“ с рег. №*******с изтекъл на 20.02.2014г.   срок на валидност на Разрешението за временно движение /РВД/ №000511496.  Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП - управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.   

За деянието е съставен АУАН №Г709099/29.07.2016год., а към административнонаказателната преписка е приложена заповед за определяне на длъжностните лица, които са оправомощени да съставят актове и да издават наказателни постановления за нарушения на ЗДвП.

  В производството пред ДРС е разпитан  свидетеля на съставянето на АУАН, който потвърждава констатациите в същия, като описва фактическите обстоятелства относно релевираното деяние.

  При  изложените фактически обстоятелства, районният съд изменя наказателното постановление като намалява наложените наказания. Приема се, че липсват нарушения на административнопроизводствените правила относно съставянето и съдържанието на АУАН и на НП, а по същество – че административното нарушение е доказано по безспорен начин от събраните доказателствени средства, но наложените наказания са несправедливи, определени в несъответствие  с критериите по чл.27 от ЗАНН.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, обосновава следните изводи:

            Въззивното решение е правилно. Съдът е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно  е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция изцяло възприема. Обратните твърдения на касатора са неоснователни. Решаващите изводи на ДРС по съществото на спора са в съответствие  с безспорните доказателства за извършване на  съставомерното деяние. Съображенията  са обосновани с оглед съвкупната преценка на  доказателствата по делото и   материалния закон, като е даден отговор и на всички релевирани от жалбоподателя възражения. Изменението на наложените наказания е съобразено с критериите по чл.27 от ЗАНН.   

            Твърденията на оспорващия  за липса на вина при извършване на релевираното деяние са неоснователни. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя  е ангажирана на осн. чл. 175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП в приложимата редакцията на нормата, обн. ДВ бр.43/2002г., а анализът на събраните доказателствени средства  сочи на осъществяване на елементите от фактическия състав на визираното  нарушение. Субект на нарушението е водачът на МПС, каквото качество е имал оспорващия в момента на деянието, поради което доводите му за това, че няма задължения във връзка с регистрацията на автомобила, доколкото не е собственик на същия,  са правно  ирелевантни. Същественото за случая е, че  жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е нарушил изискванията на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Видно от констатациите в АУАН, които не са оспорени,  за МПС е издадено Разрешение за временно движение /РВД/ №000511496 със срок на валидност до 20.02.2014г., т.е. ПС е с изтекъл срок на  транзитната регистрация /арг. чл.29, ал.1 вр. с чл.27 от Наредба №І-45/2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС…/.  Следователно МПС не е регистрирано по надлежния ред и управлявайки го на посочената дата и час,  водачът е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на административното нарушение по чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП в относимата му редакция.  За извършеното административно нарушение са наложени кумулативно предвидените в нормата административни наказания – глоба и лишаване от право да се управлява МПС. С оспореното решение, въззивният съд е приложил критериите по чл.27 от ЗАНН като е намалил размера на глобата и срока на лишаването от правоуправление. Съдебният акт е правилен. Касационната инстанция изцяло възприема фактическите и правни изводи на въззивния съд и оставя в сила оспореното решение.

            Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                      Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решението на Дупнишкия районен съд от 03.10.2017год., постановено по НАХД №510/2017год. 

            Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

Председател:                                         Членове: 1.                             2.