Р Е Ш Е Н И Е

                          21                                           26.01.2018г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на деветнадесети януари                                                                две хиляди и осемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                                 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                                 2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

с участието на секретаря Антоанета Масларска

и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело №390 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            И.П.Е.като управител и законен представител на „Р.К.И.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** обжалва решението по а.н.д.№964/2017г. на РС - Дупница. Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН. Сочи се, че фирмата е от двама служители, липсват настъпили щети за държавата, т.к. дължимия ДДС е внесен в срок и няма налагани други санкции. Моли се за отмяна на решението на районния съд и отмяна на НП.

В становище вх.№283/18.01.2018г. представителят на касатора поддържа жалбата.

            В становище вх.№284/18.01.2018г. представителят на ответната ТД на НАП – София, офис Кюстендил с административен адрес: гр.Кюстендил, ул.“Демокрация“ №55 намира жалбата за неоснователна.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, считайки, че доводите за приложение на чл.28 от ЗАНН са неоснователни, поради което моли за потвърждаване на решението на районния съд.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира същата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №F297843/22.05.2017г. на директора на Офис Кюстендил при ТД на НАП – София, с което за нарушение на чл.125, ал.5 във вр. с ал.1 от ЗДДС на основание чл.179 от закона на „Р.К.И.“ ООД е наложена имуществена санкция в размер 500лв.

            От фактическата страна на спора съдът е установил, че при извършена на 15.02.2017г. проверка в информационната система на НАП, офис Кюстендил св.Т.-Ке установила, че санкционираното дружество като регистрирано по ДДС лице и явяващо се задължено лице по смисъла на закона не е подало СД /справка-декларация/ по ЗДДС въз основа на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за данъчен период м.01.2017г. в законоустановения срок – до 14.02.2015г.

            Въз основа на посочените фактически установявания съдът е формирал правен извод за законосъобразност на НП като издадено от компетентен орган при спазване на процесуалните правила и при доказаност на деянието. Съдът е приел, че дружеството е регистрирано по ЗДДС лице и не е подало СД за данъчен период м.01.2017г., като проверката за това е извършена след изтичане на регламентирания в чл.125, ал.5 от ЗДДС срок за подаване на СД. Според съда, случаят не е маловажен, т.к. нарушението е на формално извършване и е без значение дали са настъпили общественоопасни последици от същото, включително кога е внесен дължимия ДДС. Съдът е посочил, че законът регламентира в отделни санкционни състави неизпълнението на задължението за подаване в срок на СД и за внасяне на дължимия ДДС. По критериите на чл.27 от ЗАНН съдът е счел, че наложената санкция е законосъобразна и справедлива в минималния предвиден размер. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са следните:

В рамките на проведеното съдебно производство в изпълнение на правомощията по чл.13 и чл.14 от НПК по препращане от чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.193, ал.1 от ЗДДС и въз основа на годни доказателствени средства съдът е установил обективната истина по спора.

Решението се основава на обективно, пълно и всестранно изследване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102, т.1 от НПК.

Районният съд правилно е установил съставомерност на деятелността на дружеството в хипотезата на чл.125, ал.5 във вр. с ал.1 от ЗДДС. Посочените в НП и установени от районния съд фактически обстоятелства сочат по несъмнен начин за неизпълнение на задължението за подаване в законоустановения срок до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, СД за данъчен период м.01.2017г. Неизпълнението на това задължение е съставомерно по чл.179, ал.1, пр.1 от ЗДДС. Субектът на отговорността и обективните обстоятелства от състава на нарушението са надлежно установени и доказани. Наложеното наказание е в определения от закона минимален размер за юридическите лица, поради което се явява законосъобразно и справедливо по критериите на чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН.

Данъчните органи нямат нормативно установено задължение да уведомят търговеца за задължението да подаде СД за изтеклия данъчен период, нито да го уведомят за откритото нарушение преди издаване на АУАН. Задължението по чл.125, ал.5 във вр. с ал.1 от ЗДДС е нормативно уредено, поради което търговецът следва да го знае и спазва. В случая, нарушителят не е проявил дължимата грижа на добър търговец за дружествените работи.

Правилна е преценката на съда, че нарушението не представлява маловажен случай. Маловажните случаи покриват легалната дефиниция по чл.93, т.9 от НК във вр. с общото правило по чл.37, ал.1 от Указ №883/24.04.1974г. за прилагане на ЗНА. Административното нарушение е на формално извършване, поради което липсата на вредни последици не води до деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от същия вид. Внесеният в срок ДДС е ирелевантен за отговорността, т.к. не е включен в състава на санкционната норма по чл.179 от ЗДДС. Малкият числен състав на персонала на дружеството сам по себе си не е извинително обстоятелство за неизпълнение на задължението по чл.125, ал.5 от ЗДДС. Изискуемата се СД за м.01.2017г. е подадена на 13.04.2017г. при краен срок до 14.02.2017г. и то след получаване на поканата от органа за съставяне на АУАН. Налице е закъснение от близо два месеца, което не води до характеризиране на нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на обикновените случаи на нарушения от същия вид. Липсата на други нарушения не променя посочения правен извод, т.к. в нормата на чл.179, ал.1 от ЗДДС законодателят е предвидил изключително широк диапазон на възможната санкция, даващ възможност за индивидуализация на наказанието в зависимост от конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Тази индивидуализация правилно е осъществена от наказващия орган, посредством налагане на минималния размер на санкцията. Цитираната в касационната жалба съдебна практика на други административни съдилища в страната касае казуси, различни от процесния. При тях нарушенията са свързани с подаване на СД в кратък срок след изтичане на срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС, при наличие на заблуждение относно крайната дата на срока и други извинителни причини. Подобни фактически обстоятелства не се твърдят от касатора и не са установени по делото.

С оглед на изложеното, решението на районния съд е правилно и ще се остави в сила.

            Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №579/19.10.2017г. по а.н.д. №964/2017г. по описа на РС - Дупница.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                                 2.