Р Е Ш Е Н И Е

                     26                                                06.02.2018г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на втори февруари                                                                          две хиляди и осемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ                                                               

       ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                        2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря Лидия Стоилова

и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 393 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            Началникът на РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил с административен адрес: гр.Дупница, ул.”Бисеров” №2 обжалва решението по а.н.д. №970/2017г. на РС - Дупница. Сочи се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с липса на нарушения в процедурата по издаване на НП и доказаност на деянието. Моли се за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на НП.

В с.з. касаторът не се представлява

Ответникът В.С.Б. *** не изразява становище по жалбата.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата поради несъставомерно деяние по чл.150 от ЗДвП и съществено процесуално нарушение при изписване на нарушената правна норма. Решението се счита за правилно и законосъобразно и се моли да се потвърди.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №17-0348-001206/22.06.2017г. на началника на РУП – Дупница, с което на В.С.Б. за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от закона е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100лв.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че АУАН срещу Б. е съставен за това, че на 02.06.2017г. е управлявал МПС – лек автомобил на ПП-1 Е-79 км.338+533 посока гр.Благоевград със СУ на МПС, чиито срок на валидност е изтекъл на 01.03.2016г. Нарушителят не е оспорвал фактическата обстановка по АУАН и издаденото въз основа на него НП.

При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна несъставомерност на поведението на дееца по санкционния състав на чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП. Според съда, нарушение на чл.150 от ЗДвП ще има в случаите, когато водачът изобщо не притежава правоспособност, изгубил е същата или притежава правоспособност, но не за управляваното от него МПС. Съдът е приел, че деянието осъществява състав на друго административно нарушение – това по чл.81, ал.2, т.6 от ЗБЛД. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са следните:

Нормата на чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП в редакцията, обн. ДВ, бр.97/2017г., преди изменението бр.2/2018г., в сила от 03.01.2018г. във връзка с чл.3, ал.1 от ЗАНН, санкционира управляването на моторно превозно средство от водач, който не притежава съответното свидетелство за управление на МПС. Нормата е в единство със задължението по чл.150 от закона, съгласно което всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, извън посочените изключения. Правоспособността, съгласно чл.150а, ал.1 от закона, означава водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Изменението на чл.150а, ал.1, обнародвано в ДВ, бр.2/2018г. е в сила от 03.01.2018г. поради което на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН е неприложимо. Съгласно правилно установените от районния съд фактически обстоятелства по делото, водачът Б. по време на нарушението е притежавал издадено на негово име свидетелство за управление на МПС от категорията на превозното средство. Правилен е извода на съда, че изтеклата валидност на свидетелството не може да се приравни на липса на правоспособност. Правоспособността по чл.150а, ал.1 от ЗДвП в обсъжданата законодателна редакция предполага липса на издадено свидетелство. Установените факти по казуса покриват състава на нарушението по чл.81, ал.2, т.6 от ЗБЛД – налице е използване на СУ на МПС с изтекъл срок на валидност. По см. на чл.1, ал.5, т.2 от ЗБЛД свидетелството за управление на МПС е български личен документ. Същото удостоверява правоспособността за управление на МПС, а за българските граждани - и самоличността на територията на страната чрез съдържащите се в него данни /вж. чл.3, ал.3 и чл.50, ал.1 и ал.2 от закона/. Сроковете за валидност на СУ на МПС в зависимост от съответната категория са диференцирани на 10 и 5 години /вж. чл.51, ал.3-5 от ЗБЛД/. Изтичането на срока на валидност на свидетелството на 01.03.2016г. прави същото нередовен български личен документ съгласно легалната дефиниция на §1, т.2, б.”ж” от ДР на ЗБЛД. Прилагането на закон, който не е следвало да бъде приложен води до незаконосъобразност на НП. Сочейки подобни правни съображения, съдът е постановил правилно решение за незаконосъоразност на НП.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №596/27.10.2017г. по а.н.д. №970/2017г. по описа на РС - Дупница.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                        2.