Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 2

                                                 гр.Кюстендил, 10.01.2018год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на петнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                      МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №394 по описа за 2017год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

Началникът на Районно управление – Дупница при ОД на МВР - Кюстендил  е подал касационна жалба срещу решението на ДРС от 30.10.2017год. по НАХД №1236/2017год., с което е отменено Наказателно постановление №17-0348-001035/31.05.2017г., изд. от началника на РУ-Дупница при ОД на МВР – Кюстендил. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушения  на процесуалните правила и на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.  Твърденията  на АНО са за доказаност на релевираното деяние, което е надлежно описано и правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП вр. с чл.139, ал.5 от ЗДвП.  Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.  

Ответникът А.М.П. *** е депозирал писмен отговор за оспорване на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

            Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за  основателна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №17-0348-001035/31.05.2017г., издадено от началника на РУ-Дупница при ОД на МВР – Кюстендил за налагане  на А.М.П. на административно наказание “глоба” в размер на 300,00лв.  на осн. чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП за това, че на 19.05.2017год. около 19,20 часа  управлява  лек  автомобил “Сузуки витара“  по път първи клас Е-79, км 322+400  в посока гр. Дупница,  като няма залепен на предното стъкло валиден винетен стикер за движение по републиканската пътна мрежа. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.

 В производството пред ДРС е разпитан актосъставителят, който потвърждава  констатациите в АУАН за това, че на автомобила не е бил залепен винетен стикер. Нарушителят е приложил като доказателство копие от фискален бон за продажба на винетка, извършена на 10.05.2017г. в 19,35 часа, т.е. след констатиране на нарушението.    

При  изложените фактически обстоятелства, районният съд отменя наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Приема се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, които са ограничили правото на защита на нарушителя. Констатациите са за неяснота относно обективните признаци на  релевираното деяние, както и за противоречие между описаното нарушение, посочената за нарушена правна норма и санкционната норма. 

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2  от НПК, обосновава  следните изводи:

Въззивното решение е неправилно.

Касационният съд счита за неправилни решаващите изводи на първата инстанция за допуснати съществени  процесуални нарушения в административнонаказателното производство. Обратно на изложеното в оспореното решение, настоящият състав на административния съд счита, че административното нарушение е описано ясно и по начин, който позволява на нарушителя да разбере предявеното му обвинение като е налице пълно съответствие между описанието на нарушението, правната му квалификация и приложената санкционна разпоредба. Нормата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП установява състави на административно нарушение, чието изпълнително деяние е във формата на действие – управляване на ППС. Разпоредбата дефинира две групи състави в зависимост от  признаците от обективната страна на нарушението: 1. да не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата или 2.  на  превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното. Признак от обективната страна е още управляването на превозното средство да е по републиканските пътища, а в точки 1 - 4 на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е диференцирана отговорността според вида на ППС. В случая, последните две  обстоятелства, не са спорни между страните.

При описанието на нарушението органите на административнонаказателното производство сред признаците от обективната страна на нарушението са посочили липсата на винетен стикер, залепен на предното стъкло. Задължението на водача на моторно пътно превозно средство да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса по чл.10, ал.1,т.1 от ЗП в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство при движение по републиканските пътища, е установено с   чл. 100, ал. 2 от ЗДвП, а това за заплащане на винетната такса като условие за правомерно движение по републиканските пътища – в чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. Санкционната норма на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП касае неизпълнение на задължението за заплащане на таксата. В случая връзката между нормите на чл.100, ал.2 и чл.139, ал.5 от ЗДвП се извежда от чл.10а, ал.5, т.1 и т.2 от Закона за пътищата, които текстове установяват презумпция за плащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП при залепване на част първа от винетния стикер в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство. Следователно и по аргумент  от чл. 10а, ал. 5, т. 2 от Закона за пътищата, правото на ползване на републиканските пътища възниква само при кумулативното изпълнение на задълженията по чл. 139, ал. 5 и по чл. 100, ал. 2 от ЗДвП. При незалепване на винетния стикер е налице неизпълнение на задължението за плащане на винетната такса по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, което поведение са санкционира  на основание  на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. От тук следва, че по съществото си задълженията по чл.139, ал.5 и чл.100, ал.2 от ЗДвП представляват едно и също – за заплащане на винетна такса, а неизпълнението им обуславя търсенето на административнонаказателна отговорност по чл.179, ал.3 от ЗДвП, в случая в хипотезата на т.4.  Горното мотивира касационният съд да приеме, че е налице ясно и точно описание на съставомерното деяние. Обратните доводи на въззивната инстанция, с които се обосновават изводите   за допуснати съществени процесуални нарушения от АНО, са неправилни.

В противоречие с доказателствата по делото и приложимия материален закон, са съображенията в оспореното решение за незаконосъобразност  на наказателното постановление. Извършеното от ответника по касация деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците от състава на нарушението по чл.179, ал., т.4 от ЗДвП във вр. с чл.139, ал.5 от ЗДвП и същото се явява доказано по безспорен и несъмнен начин. Водачът на лекия автомобил се е движел по републиканската пътна мрежа без да е заплатил винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, което се доказва от липсата на залепен винетен стикер.  От друга страна, пътният участък, където е констатирано деянието, съобразно описанието в АУАН и в НП, представлява път първи клас Е-79, км 322+400, за който при справка в  списъка, утвърден с Решение №945/01.12.2004год. на Министерски съвет на РБ, обнародван в ДВ бр.109/2004г., изм. ДВ бр.61/2012г., се установява, че е включен в Приложение №1, т.е. представлява републикански път, за който се събира такса за ползване /винетна такса/. Следва, че е осъществено  релевираното административно нарушение, за което на водача е наложено съответстващото му административно наказание.

С оглед на изложеното, оспореното решение на районния съд се явява неправилно и при усл. на чл.222, ал.1 от АПК, касационната инстанция го отменя, като решавайки спора по същество потвърждава наказателното постановление. 

 Водим от горното и на осн.чл.222, ал.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН,  Административният съд

                                                            Р   Е   Ш   И:

           

ОТМЕНЯ  решението на Дупнишкия районен съд от 30.10.2017год. по НАХД №1236/2017год. и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №17-0348-001035/31.05.2017г., издадено от началника на РУ-Дупница при ОД на МВР – Кюстендил, с което  на А.М.П., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300,00лв.  на осн. чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП вр. с чл.139, ал.5 от ЗДвП.

Решението не може да се обжалва.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.   

          

 

Председател:                              Членове: 1.                            2.