Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 13

гр.Кюстендил, 15.01.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                           ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА

                              НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

със секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №395/2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

            Комисията за защита на потребителите с адрес гр.София, пл.“Славейков“ №4а обжалва решение №558/09.10.2017г. на ДРС, постановено по АНД №894/2017г., с което е отменено НП №К-15046/27.02.2017г. на директора на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна Дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, поради допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.

            Ответникът не се представлява и не изразява становище по жалбата.        

            Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба.

               Предмет на касационно оспорване е решение №558/09.10.2017г. на ДРС, постановено по АНД №894/2017г. Със същото е отменено НП №К-15046/27.02.2017г. на директора на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна Дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „Б.“ ЕАД гр.София са наложени административни наказания „имуществена санкция“ от 1000 лв. на основание чл.230а във вр.с чл.192, т.2 от ЗЗП и „имуществена санкция“ от 500 лв. на основание чл.222а във вр.с чл.113, ал.1 от ЗЗП.

            Районният съд е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно, приемайки че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с описание на нарушенията и дължимото съдържание на АУАН и НП.

             Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

             В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. След анализ на събраните доказателства, КАС приема за установено следното:

             Производството пред ДРС е образувано по жалба на „Б.“ ЕАД гр.София срещу НП №К-15046/27.02.2017г. на директора на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна Дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което дружеството е санкционирано за това, че не е изпълнило задължението си по чл.113, ал.1 от ЗЗП да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба, както и за това, че не е представило изискан от контролните органи документ – второ независимо становище от различен от „Б.“ ЕООД сервиз за телефона, предмет на рекламацията. Посочено е, че проверката в обекта е извършена на 07.10.2016г., че нарушението по т.2 е осъществено на 08.12.2016г., а ва нарушението по т.1 не е посочена дата на извършване. Отделно от това е отбелязано, че нарушението /не е ясно кое/ е констатирано с протокол №К-0242238/07.10.2016г. Съставен е АУАН №К-15046/04.01.2017г.

Във връзка с твърдяните нарушения на чл.113, ал.1 и чл.192, т.2 от ЗЗП касационният съд приема, че АУАН и НП са издадени при допуснато съществено процесуално нарушение относно задължителните реквизити – дата на извършване на нарушенията и описание на противоправните деяния, т.е. същите не съдържат необходимото по закон съдържание по чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Отговорността на санкционираното дружество е ангажирана за това, че не е привело в съответствие с договора за продажба потребителска стока, както и че е възпрепятствало длъжностни лица при осъществяване на правомощията им по чл.192 от ЗЗП. Обвинението следва да бъде  формулирано в АУАН и в НП, така че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното административно нарушение и участието на нарушителя в него. По този начин се очертават рамките на процеса на доказване и осъществяване правото на защита на санкционирания субект. АНО трябва задължително да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на нарушителя в осъществяването им. Към тях се отнасят времето, мястото и начина на извършване на нарушенията. Липсата на посочване на тези факти съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване правото на защита на привлечения към отговорност субект. В случая КАС счита на първо място, че в АУАН и в НП не е посочена дата на извършване на нарушенията – за нарушението по т.1 въобще не е посочена такава, а за нарушението по т.2 АНО е извършил смесване на множество дати, които по никакъв начин не могат да бъдат отнесени чрез тълкуване или съпоставка с писмени доказателства към действителната такава. А и такива не следва да се извършват, тъй като обвинението следва да бъде формулирано ясно, с конкретизация на отделните елементи от обективната страна на нарушението. Нарушени са императивните разпоредби на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

На второ място КАС счита, че липсва и ясно и безпротиворечиво описание на извършените нарушения от дружеството в аспекта на релевантните факти по повдигнатите обвинения. Не е ясно какво приема за установено от обективна страна АНО, досежно фактите по обвинението във връзка с това има ли неизпълнение на рекламация с оглед разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП и коя е тя. Не е ясно какво е искането на потребителя във връзка с разпоредбата на чл.112, ал.1 от ЗЗП. Не е ясно какво конкретно дължимо поведение според АНО е следвало да има „Б.“ ЕАД на базата на описаната фактология. Неяснотата /липсата на задължителния реквизит по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН/ възпрепятства нарушителя да узнае за какво административно нарушение е привлечен към отговорност и какви са неговите съставомерни елементи от обективна страна, което пък ограничава правото му защита. Неясният предмет на доказване възпрепятства и съдебния контрол за законосъобразност на НП, доколкото бланкетния препис на нормата на чл.113, ал.1 от ЗЗП не изпълнява изискването на закона за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е осъществено.

С оглед гореизложеното касационният съд намира решението на въззивната инстанция за правилно, постановено при отсъствие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, поради което ще бъде оставено в сила.

              Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

 

                                                            Р   Е   Ш   И:

 

 ОСТАВЯ В СИЛА решение №558/09.10.2017г., постановено по АНД №894/2017г. по описа на Дупнишкия районен съд.

                Решението е окончателно.

 

                                                     

                                    

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                     

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: