Р Е Ш Е Н И Е

                                           29                          06.02.2018г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на втори февруари                                                                          две хиляди и осемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ                                                               

       ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                        2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря Лидия Стоилова

и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 406 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            А.В.В., ЕГН ********** *** обжалва решението по а.н.д.№1687/2016г. на РС - Дупница. Сочи се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН /актосъставителят и свидетелят по АУАН не са очевидци на случая/ и липса на противоправно поведение на дееца, т.к. от предишно ПТП е имало спрян на пътя автомобил, като водачът е спазвал дистанция. Моли се за отмяна на решението и отмяна на НП, евентуално намаляване размера на наказанието с оглед целите по чл.12 от ЗАНН.

В с.з. касаторът не се явява и не се представлява

Ответния Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил с адрес: гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №269 не изразява становище по жалбата.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че не са налице касационните основания за отмяна на решението на районния съд, което се намира за правилно и законосъобразно и като такова се моли да бъде потвърдено.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №15-0348-001125/04.09.2015г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, с което за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП на А.В.В. на основание чл.179, ал.2, пр.2 от закона е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 17.08.2015г. по получен сигнал за ПТП св.С.и св.У.констатирали на място, че произшествието е настъпило между управлявания от В. товарен автомобил „Ш.Ф.“ с ДК № СА****СН и лек автомобил „Б.“ със словенски рег.№ ****-*** с водач Р.Г.в следствие неспазване на необходимата дистанция от В., който е ударил движещото се пред него и намаляващо скоростта МПС с реализирани материални щети за двата автомобила. По сведения на двамата водачи е изготвен протокол за ПТП. В хода на съдебното производство съдът е събрал данни за предходно ПТП на 16.08.2015г. между други МПС.

При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна, че АУАН и НП съдържат всички реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и са издадени от компетентни длъжностни лица. Съдът е отрекъл наличие на съществено процесуално нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, т.к. е достатъчно присъствие на един свидетел, в случая от категорията на такъв, присъствал при установяване на нарушението, поради което не е налице хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Според съда, дори и да има нарушение, то е преодоляно при условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Съдът е приел, че описанието на нарушението съответства на правилото по чл.23, ал.1 от ЗДвП, деянието е доказано, а наложеното за него административно наказание е определено законосъобразно по критериите на чл.27 от ЗАНН. Съдът е отрекъл маловажност на случая. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са следните:

Правилен е извода на съда за липса на съществени процесуални нарушения в процедурата по съставяне на АУАН по чл.40 от ЗАНН, приложима по препращане от чл.189, ал.14 от ЗДвП. АУАН е съставен от св.С.в присъствие на нарушителя и св..У., който е свидетел по установяване на нарушението. Двамата с актосъставителя са пристигнали на място след реализираното ПТП и са установили същото, обективирайки релевантните факти в съставен Протокол за ПТП, приложен на л.41 от делото. В съдържанието на АУАН липсва втори свидетел по установяване на нарушението, но този процесуален пропуск не е съществен, т.к. не води до нарушавана правото на защита на дееца в рамките на административнонаказателното производство. Наличието на свидетел по установяване на нарушението, прави неприложима хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН.

Правилен е извода на районния съд за доказаност на деянието от показанията на св.С.и св.У.и Протокола за ПТП, подписан от водачите без възражения и ползващ се с необорена по делото материална доказателствена сила на официален писмен документ. Водачът е нарушил императивното задължение по чл.23, ал.1 от ЗДвП. Във всеки момент от управление на лекия автомобил водачът следва да избира такава дистанция от движещия се пред него автомобил, която да му позволи да избегне удряне в него, когато намали или спре рязко. Правилото на чл.23, ал.1 от ЗДвП е императивно. Липсват въведени нормативни отклонения от същото. Движението на нарушителя при неспазване на необходимата дистанция е наказуемо по теста на чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП в редакцията на нормата, обн. ДВ, бр.60/2012г. във вр. с чл.3, ал.1 от ЗАНН. Съдът споделя извода на районния съд за законосъобразно и справедливо наказание по критериите на чл.27, ал.1-3 от ЗАНН и с оглед целите по чл.12 от ЗАНН. Нарушението не представлява маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН, т.к. обстоятелствата при неговото извършване не правят случая с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от същия вид.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №611/03.11.2017г. по а.н.д. № 1687/2016г. по описа на РС - Дупница.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                        2.