Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 17

гр.Кюстендил, 15.01.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                             ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА

                                      НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

със секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №414/2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

            Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр.Кюстендил, ул.“Гладстон“ №35 обжалва решение №635/14.11.2017г. на ДРС, постановено по АНД №1213/2017г., с което е отменено НП №10-0000605/14.08.2017г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Кюстендил. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, поради допуснато нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ. потвърждаване на НП.

            Ответникът чрез пълномощника изразява становище за неоснователност жалбата и моли за оставане в сила решението на въззивния съд.        

            Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба.

               Предмет на касационно оспорване е решение №635/14.11.2017г. на ДРС, постановено по АНД №1213/2017г. Със същото е отменено НП №10-0000605/14.08.2017г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Кюстендил, с което ЦНСТ „Н.“ – Дупница в качеството му на работодател е санкциониран на основание чл.414, ал.3 от КТ с административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.

            Районният съд е отменил наказателното постановление, приемайки че не е приложен правилно материалния закон, както и поради маловажност на нарушението.

             Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

             В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. На база установената фактическа обстановка касационния съд приема следното:

           Производството пред ДРС е образувано по жалба на ЦНСТ „Н.“ – Дупница срещу НП №10-0000605/14.08.2017г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кюстендил, с което работодателят е привлечен към отговорност по чл.414, ал.3 от КТ за извършено нарушение по чл.62, ал.1 от КТ. При извършена проверка на място и по документи е установено, че работодателят е приел на работа лицето В.К.Й., без да има предварително сключен трудов договор в писмена форма. Съставен е протокол за извършена проверка. От лицето е попълнена декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която е посочено, че има сключен граждански договор /срав. граждански договор вх.№12666/12.10.2017г./, длъжността „медицинска сестра“, работното време – от 08.00ч. до 15.00ч., месечното възнаграждение, мястото на работа, почивните дни. За констатирано нарушение по чл.62, ал.1 от КТ е съставен е АУАН №10-0000605/25.07.2017г., като е издадено и постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с предписание за сключване на трудов договор. Същото е влязло в сила като необжалвано. Въз основа констатациите в акта е издадено атакуваното НП.

           ЦНСТ „Н.“ – Дупница е привлечен към отговорност за това, че е извършил нарушение на трудовото законодателство, като не е сключил трудов договор в писмена форма с работника В.Й..  Възраженията на касатора досежно наличието на трудовоправни отношения между страните, поддържани и пред настоящата инстанция КАС намира за основателни, доколкото се потвърждават от съдържащите се в административната преписка писмени доказателства. В хода на проведеното административнонаказателно производство, АНО е провел успешно чрез пълно и главно доказване наличието на трудово правоотношение между центъра и работника Й.. Анализът на доказателствения материал в съвкупност и поотделно обуславя извода на касационния съд, че в случая става въпрос за трудово правоотношение с присъщите му елементи по чл.66, ал.1 от КТ, каквито безспорно са установени –  мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата, датата на сключването му и началото на неговото изпълнение, времетраенето на трудовия договор, работното време. В този смисъл въззивния съд е направил неправилен извод, че не са налице елементи на трудово правоотношение, респ. че не е приложен правилно закона като е дадена неправилна квалификация на нарушението, поради което касаторът не е извършил вмененото му нарушение. Нормата на чл.62, ал.1, разгледана във връзка с чл.1, ал.2 от КТ въвежда правилото отношенията при предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови чрез сключване на трудов договор. Тази разпоредба императивно ограничава свободата на договаряне в смисъл, че когато предмет на договор е предоставяне на работна сила, това може да бъде единствено трудов договор, който се сключва в писмена форма. След като обективно е било установено извършването на трудова дейност и осъществяването на определена трудова функция, правомерно е ангажирана и следващата се отговорност на нарушителя-работодател за неизпълнение на вменено по закон задължение. От показанията на контролните органи, извършили проверката на място, както и от писмените доказателства, се установява, че лицето е заварено на мястото на работа, където е изпълнявало трудови функции като медицинска сестра. Попълнената на място декларация от В.Й. е доказателство за необходимите елементи, характеризиращи правоотношението като трудовоправно по чл.66, ал.1 от КТ. Изхождайки от установената фактическа обстановка и на база доказателствата по делото, може да се направи извод за наличието на трудовоправни отношения между страните.

           След като е налице възникнало трудово правоотношение, респ. е доказано нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, но неприложима е нормата на чл.28 от ЗАНН във връзка с разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ.   

Като е достигнал до правен извод за незаконосъобразност на оспореното НП, ДРС е постановил неправилен съдебен акт, който ще бъде отменен поради наличие на отменителните основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Постановлението ще бъде потвърдено като законосъобразно.

           Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

            ОТМЕНЯ решение №635/14.11.2017г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №1213/2017г. и вместо него постановява:

 ПОТВЪРЖДАВА НП №10-0000605/14.08.2017г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кюстендил, с което на ЦНСТ „Н.“ – Дупница в качеството на работодател, на основание чл.414, ал.3 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.

            Решението е окончателно.

                                            

                                        

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ: