Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 25

гр.Кюстендил, 30.01.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет  и шести януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                 НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

със секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №420/2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

            Д.С. чрез пълномощника си адвокат Й.Т. ***, съдебен адрес *** обжалва решение №568/20.11.2017г. на КРС, постановено по АНД №1198/2017г., с което е изменено чрез преквалифициране формата на изпълнителното деяние по чл.233, ал.3 от ЗМ НП №73/25.05.2017г. на началника на Митница Югозападна. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.

            Ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата и оставане в сила въззивното съдебно решение.        

            Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

               Предмет на касационно оспорване е решение №568/20.11.2017г. на КРС, постановено по АНД №1198/2017г. Със същото е изменено чрез преквалифициране формата на изпълнителното деяние по чл.233, ал.3 от ЗМ НП №73/25.05.2017г. на началника на Митница Югозападна, с което на Д.С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2671.88 лв. на основание чл.233, ал.3 от ЗМ и са отнети в полза на държавата акцизните стоки, предмет на нарушението на основание чл.233, ал.6 от ЗМ.

КРС е формирал правен извод за законосъобразност на НП, доколкото АУАН и НП притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, както и поради доказаност на административното нарушение. Счел е, че формата на изпълнителното деяние не е прецизна и е преквалифицирал същото от „пренасяне“ на „превозване“, съобразно установените факти от обективната страна на деянието.

             Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на КРС. Същото е правилно и законосъобразно – събрани са относимите за спора доказателства, надлежно и аргументирано са анализирани фактите от значение за спорното право, крайните изводи се базират на закона с оглед установената фактическа обстановка. Спазени са и съдопроизводствените правила.

 

 

Производството пред въззивния съд е започнало по жалба на Д.С. срещу НП №73/25.05.2017г. на началника на Митница Югозападна. Прието е от фактическа страна, че на 03.03.2017г. около 11.30ч. на МП Гюешево – входящо трасе, при влизане в страната с лек автомобил рег.№КН4252ВК, жалбоподателят е превозил през държавната граница акцизни стоки – тютюневи изделия, укрити в резервната гума на автомобила, без знанието и разрешението на митническите органи, с което е осъществил митническа контрабанда. За нарушение по чл.233, ал.3 от ЗМ е съставен АУАН №55/03.03.2017г., а въз основа на него е издадено процесното НП. Като отегчаващо вината обстоятелство при определяне размера на санкцията, което е отбелязано в НП №73/25.05.2017г., е прието санкционирането на лицето с влязло в сила НП №146/10.06.2014г. за същото по вид нарушение.

              Правилна и в съответствие със закона е преценката на въззивния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП и относно тяхното съдържание. Действително в акта нарушението не е описано конкретно откъм форма на изпълнително деяние измежду визираните такива в чл.233, ал.1 от ЗМ, но в достатъчна степен е индивидуализирано от гледна точка на установените на място факти и обстоятелства – открити в автомобила, управляван от жалбоподателя, акцизни стоки без български акцизен бандерол в резервната гума; недеклариране на стоките след отправена покана от митническия служител при извършваната проверка, написани собственоръчно от жалбоподателя писмени обяснения за закупуване на цигарите за лична употреба. По този начин в него са изложени ясно и безпротиворечиво твърдения за релевантните факти, които довеждат до знанието на жалбоподателя фактическата обстановка, досежно административното нарушение. От констатациите на проверката, отразени в АУАН – откриване на цигари с македонски бандерол в автомобила на нарушителя след покана за деклариране на акцизни стоки, съпоставени с гласните доказателства /показанията на контролните органи/ се установява безспорно, че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е упражнявал фактическа власт върху акцизните стоки, като ги е превозил, доколкото се е движел от РМакедония към гр.Кюстендил. Следователно липсата на конкретизация на формата на изпълнителното деяние в АУАН не представлява съществено процесуално нарушение и не води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Същото е имало възможност да разбере обвинението, доколкото отразените фактически констатации в акта са достатъчно ясни и са квалифицирани от контролните органи като нарушение по чл.233, ал.3 във вр.с ал.1 от ЗМ. Отделно от това липсата на прецизност в описанието на нарушението е преодолима при условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН. АНО е сторил това, като е конкретизирал нарушението с оглед формата на изпълнителното му деяние, съобразявайки установената фактическа обстановка и наличния доказателствен материал. Приложимостта на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН е обоснована с оглед безспорната установеност на нарушението, нарушителя и вината му при идентичност на фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП, т.е. налице е прецизиране на описанието на нарушението при вече дадената правна квалификация – чл.233, ал.3 от ЗМ, като не е извършено допълване или изменение на релевантните факти на обвинението. Възражението за неподписване на екземпляр от АУАН от свидетеля съдът не намира за съществено процесуално нарушение, тъй като от представен оригинал на акта се установява, че той е подписан, а и самия свидетел пред въззивния съд е заявил, че е подписал АУАН – възможен  е пропуск, тъй като се подписва всеки екземпляр. Правото на защита на жалбоподателя не е нарушено в аспект, който да прави обвинението неразбираемо или да се извежда обоснова съмнение за подправеност на АУАН.

КАС намира за неоснователен и другия аргумент за незаконосъобразност на НП - липсата на превод на АУАН на разбираем за жалбоподателя език. В ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в административнонаказателното производство - във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо, субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане по аргумент от чл.84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по обжалване на НП пред съда. В тази връзка, неприложима е и нормата на чл.55, ал.3 от НПК, с която в българското законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. Т.е. за извършените административни нарушения такова задължение липсва. Тук касационният съд отчита и факта, че жалбоподателят на български език е написал обяснението пред контролните органи, което води до извод за разбиране говоримо и писмено на българския език от лицето.

Споделят се и съображенията на районния съд за доказаност на административното нарушение от обективна и субективна страна. Изводите са направени на базата на правилен анализ на доказателствата, събрани в производството, обосновани са и формираните на тяхна основа правни изводи. В този смисъл е законосъобразно извършено преквалифициране на формата на изпълнителното деяние на „превозване“. Доказаното нарушение е такова на формално извършване и с факта на превозване на стоките през държавната граница /укрити в резервната гума на автомобила/, което предхожда митническата проверка и непредставянето им пред митническите органи, нарушението е довършено.

КАС отбелязва, че и наложеното наказание е съобразено с границите, определени в нормата на чл.233, ал.3 от ЗМ с оглед предмета на митническата контрабанда – акцизни стоки, за които се дължи акциз и е наложено при съблюдаване изискванията в чл.27 от ЗАНН. При определяне на неговия размер АНО е отчел тежестта на нарушението с оглед предмета и личността на нарушителя и наличните отегчаващи отговорността обстоятелства – извършено друго нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ от Д.С., санкционирано с НП №146/10.06.2014г.

По гореизложените съображения КАС намира решението на КРС за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, поради което съдебният акт на въззивния съд ще бъде оставен в сила.

           Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №568/20.11.2017г. на Кюстендилския районен съд, постановено по АНД №1198/2017г.

            Решението е окончателно.

           

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                   

                                                    ЧЛЕНОВЕ: