Р Е Ш Е Н И Е

       308                                                      15.10.2009г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и пети септември                                                                   две хиляди и девета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АВТОНОМКА БОРИСОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                                  2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

с участието на секретаря И.С.

и в присъствието на прокурор М.С. от КОП

като разгледа докладваното от съдия А.-Стоилова

касационно административно наказателно дело №289 по описа за 2009г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, изр.2 от ЗАНН и чл.189, ал.6 от ЗДвП.

            А.И.М., ЕГН ********** *** обжалва решение по н.а.х.д.№1661/2008г. по описа на ДРС, с което е потвърдено НП №10073/14.10.2008г., издадено от началника на РПУ-Д., с което на касатора  на основание чл.179, ал.3, т.4, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100лв., но по същество жалбата касае решението в цялост, т.е. и по отношение обявените за влезли в сила като необжалваеми наказания по чл.183, ал.4, т.6, пр.1 от ЗДвП “глоба” в размер на 50лв., по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 “глоба” в размер на 50лв. и по чл.183, ал.3, т.7, пр.2 от ЗДвП “глоба” в размер на 30лв. В жалбата са развити касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Релевираното съществено нарушение на процесуалните правила е неизяснена фактическа обстановка, т.к.:

-съдът е дал вяра на показанията на свидетелите-полицаи, а неоснователно не е кредитирал показанията на свидетелите С. и Б.,

-съдът не е разпитал като свидетели А.Г. А., И.К. Р. и автопатрула от МВР, спрял касатора след съставяне на АУАН и не е предприел действия по разпит и взимане на становище от издателя на НП,

-административнонаказателната преписка не е пълна, т.к. липсват обясненията на очевидците на нарушенията, в т.ч. на А. А. и молбата на касатора от 10.10.2008г. до началника на РУ на МВР-Д.,

-не са изискани разпечатки от видеокамерите в района на КПП-Дяково от МВР, видеозаписи от видеокамери на Министерство на горите /ако съществуват такива/, разпечатки от видеокамери от бензиностанция “ОМВ” в гр.Д. и разпечатки от проведените от касатора разговори по мобилния му телефон на датата на нарушението.

            Релевираните нарушения на материалния закон поради неправилното му прилагане са:

1/съществени нарушения на административнонаказателните правила при издаване на НП поради нарушение на чл.42, т.4, чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН /липса на единство между словесното описание на нарушенията и правната им квалификация в НП и неверен рег.номер на автомобила/ и неизпълнение на чл.52, ал.4 от ЗАНН.

            2/липса на извършени нарушения. Касаторът сочи, че е имал залепен валиден стикер за платена пътна такса /винетка К3/ за движение по РПМ на предното челно стъкло, в подрепа на който факт е представил копие от годишна винетка за категория 3 пред ДРС. Според него дори и да се приеме, че не е имало залепен винетен стикер, то незалепването му не е равнозначно на неплащане на винетна такса поради което описаното в АУАН нарушение следва да се квалифицира по чл.100, ал.2 от ЗДвП, а не по чл.139, ал.5 от ЗДвП, а наказанието е следвало да се наложи по чл.185 от ЗДвП, а не по чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП.

            Като допълнително основание за незаконосъобразност на решението се сочи неговата необоснованост. Моли се за отмяна на решението и отмяна на НП.

            В с.з. касаторът не се явява и не се представлява.

            Ответникът не се представлява.

            Преставителят на КОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата, материалите по делото пред ДРС и събраното в касационното производство писмено доказателство, намира същата за допустима като подадена от легитимиран субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №10073/08 от 14.10.2008г., издадено от началника на РПУ-Д. към ОДП-К. въз основа на АУАН №10073/28.09.2008г., съставен от мл.автоконтрольор Д. В. П. при КАТ-ПП Д. в присъствие като свидетели на колегите му Р. Н. З. и И. К. Р., с което НП е ангажирана отговорността на касатора за извършени нарушения на ЗДвП, изразяващи се в следното:

            1/използване на мобилен телефон по време на управление на ПС без устройство, позволяващо използването на телефон без участие на ръцете му- нарушение по чл.104а от ЗДвП, за което на основание чл.183, ал.4, т.6, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50лв.;

            2/неизползване на обезопасителен колан на МПС от категория М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато е в движение- нарушение по чл.137а, ал.1, пр.1 от ЗДвП, за което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50лв.;

            3/движение с техническо неизправно ППС- нарушение по 139, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което на основание чл.183, ал.3, т.7, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 30лв. и

            4/движение по републиканските пътища без платена винетна такса по чл.10, ал.2 от ЗП- нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП, за което на основание чл.179, ал.3, т.4, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100лв.

            Фактическите обстоятелства по нарушенията в НП са описани като осъществили се на 28.09.2008г. около 17.50 часа на път I клас №Е 79, км 318+532 при КПП Д. в посока Б. при управление на л.а. “Ф. Г.” с рег. №*****. Четвъртото нарушение във фактическата обстановка е записано като управление на МПС без винетен стикер-винетка за движение по РПМ, а в АУАН- като липса на залепен валиден стикер за платена пътна такса /винетка К-3/ за движение по РПМ. НП е връчено на касатора на 14.11.2008г., а жалбата е подадена на 19.11.2008г.

            Като писмени доказателства по спора съдът е приобщил административнонаказателната преписка, съдържаща АУАН, НП и писмено възражение на касатора срещу АУАН от 01.10.2008г., с което се оспорва фактическата обстановка по нарушенията и се сочи, че стикера за винетка се е намирал в автомобила. Като писмено доказателство е прието копие от документ “винетка”-стикер с лицева и обратна страна. В касационното производство е прието копие от свидетелството за регистрация на МПС серия С №808807 на името на касатора, от което се установява, че посоченият в АУАН и НП управляван от касатора лек автомобил е с рег. №***, а не с рег. №***.

            Съдът е кредитирал като достоверни показанията на актосъставителя П. и свидетеля по акта З., които са потвърдили извършените от касатора нарушения с място КПП Д., където поради интензивното движение същият не е спрян, а това е сторено в района на паметника Дупнишка комуна. Според свидетелите касатора разговарял по мобилен телефон без съответното устройство, бил е без поставен колан, автомобила е бил със предно спукано стъкло и не е имал залепен винетен стикер в долния десен ъгъл на предното стъкло за съответната година.

            Съдът е отказал да кредитира като достоверни показанията на св.С. и Б. /пътници в автомобила на касатора/, т.к. същите се опровергат от останалите доказателства по делото, поради което ги е приел като опит да се изгради защитна теза, целяща оневиняване на касатора. Свидетелките сочат, че са спряни за проверка на входа преди гр.Д.. Същите обясняват, че в левия ъгъл на автомобила е имало винетен стикер, че преди П. се е напукало предното стъкло в лявата част от камък, отхвръкнал от камион при разминаване, че касаторът е разкопчал колана след спиране на автомобила от контролните органи и не е говорил по телефона.

            При така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за законосъобразност на НП в частта за наложеното административно наказание “глоба” по чл.179, ал.3, т.4, пр.1 от ЗДвП и е потвърдил същото, а в останалата част го е обявил за влязло в сила като необжалваемо. В мотивите на решението съдът е посочил, че при установяване на нарушението, съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила, като фактическата обстановка по НП е безспорно установена в съдебното производство.

            Решението на ДРС е валидно и допустимо, т.к. е постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба срещу НП. Решението е правилно. Неоснователни са релевираните в касационната жалба оплаквания на касатора. Съображенията за това са следните:

            При постановяване на решението съдът е спазил нормата на чл.13, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН и чл.189, ал.6 от ЗДвП за разкриване на обективната истина по делото, като обстоятелствата по спора са обсъдени обективно, всестранно и пълно и решението е взето по вътрешно убеждение /вж. чл.14, ал.1 от НПК/. По см. на чл.107, ал.2 от НПК съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин- когато това се налага за разкриване на обективната истина. Във въззивното производство съдът е уважил всички доказателствени искания на касатора, направени чрез процесуалният му представител, изразяващи се в разпит на св.С. и Б. и приемане на копието от винетен стикер. Други доказателствени искания в хода на съдебното следствие по делото не са направени. По свой почин съдът е предприел разпит на актосъставителя и свидетеля по акта З. Съдът не е имал задължение да разпитва другия свидетел по акта Р., т.к. не е имало никакви обективни данни, че същият ще установи фактическа обстановка, различна от установената такава от колегите му П. и З. Разпит на А. Г. А. не е поискан от касатора или представителя му за установяване на нещо повече от установеното от другите две свидетелки на нарушителя, в който смисъл съдът не е бил длъжен да събира допълнителни показания за вече установени обстоятелства като по този начин обременява процеса с повтарящи се еднотипни доказателства, т.к. количеството на събраните данни не е определящо за тяхната достоверност. По изложените мотиви не е бил необходим и разпита на автопатрула на МВР, спрял нарушителя след съставяне на АУАН по сведения на св.С. и Б. Недопустим е бил разпита на издателя на НП, т.к. същият има качеството на страна по спора, а евентуалното изразяване на становище е негово право, а не задължение. Посочената непълнота на административнонаказателната преписка не е съществено процесуално нарушение при събиране на релевантните по делото доказателства, т.к. обясненията на част от очевидците на нарушението са събрани под формата на свидетелски показания, а по изложеното по-горе обясненията на А. не биха допринесли за изясняване по спора. По същият начин съдът се отнася и към молбата на касатора от 10.10.2008г., т.к. изложените в нея обстоятелства същият е имал възможност да повтори във въззивната жалба и в хода на съдебното следствие, поради което не е нарушено правото му на защита в съдебното производство. Посочените в жалбата разпечатки не са били необходими за приобщаване по делото с оглед необжалваемостта на наложените наказания /по аргумент от чл.189, ал.5 от ЗДвП/ за нарушенията, чиито неизвършване се претендира да бъде доказано с разпечатките. Съдът правилно е дал вяра на показанията на свидетелите-полицаи и не е кредитирал като достоверни показанията на свидетелите на касатора. Показанията на актосъставителя и свидетеля по акта са пълни, логически последователни и съответни на данните в АУАН. Показанията на свидетелките на касатора в частта за подлежащото на съдебен контрол наказание са недостоверни, т.к. винетният стикер по см. на чл.100, ал.2 от ЗДвП и чл.10а, ал.5, т.1 от ЗП по част първа се залепва в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на ППС, а не в посочения от свидетелките ляв ъгъл, където се залепва стикера на знака за сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” /вж. чл.100, ал.3 от ЗДвП/. Самият нарушител в писменото си възражение сочи, че стикерът за винетка се е намирал в автомобила, което не означава, че същият е бил залепен на предвиденото за това място. Изложеното налага извод, че решението на ДРС е постановено при изяснена фактическа обстановка по спора.

            Съдът правилно е установил, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на правилата за съставяне на АУАН и издаване на НП в подлежащата на съдебен контрол тяхна част. Нарушението по чл.139, ал.5 от ЗДвП е описано пълно и точно по дата и място на извършване, управлявано МПС, самоличност на нарушителя и фактическа обстановка. Погрешното изписване на последните две цифри от регистрационния номер на МПС е резултат от техническа грешка. Нито във въззивното производство, нито в касационното касаторът е правил изявление, че не е бил на посоченото в НП място и не е управлявал посочената марка и модел автомобил. Напротив-ангажираните от него свидетели са установили обратното. Поради това, погрешното изписване на рег.номер на автомобила не може да доведе до съществено нарушение на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП. Доказателствата, потвърждаващи нарушението не са описани в НП, то същите в решаващата им част са приобщени по делото, като са събрани и допълнителни такива, в който смисъл не е налице нарушаване правото на защита на касатора, а от тук нарушението не може да има съществен за административнонаказателното производство характер. Задължението на наказващият орган по чл.52, ал.4 от ЗАНН не е нарушено, т.к. установените в съдебното производство обстоятелства по нарушенията потвърждават изложените такива в НП. Изложеното сочи, че ДРС правилно е установил липсата на съществени процесуални нарушения в административнонаказателната процедура по издаване на НП.

ДРС правилно е приложил материалния закон по отношение наказанието по чл.179, ал.3, т.4, пр.1 от ЗДвП. По см. на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП заплащането на винетна такса дава право на ППС да ползва за определен срок републиканските пътища, включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци. По см. на чл.10а, ал.5, т.1 от ЗП при заплащане на винетната такса се издава документ, наречен “винетка”, който удостоверява правото на ползване на републиканските пътища, която се състои от две части: първата е оформена за еднократно залепване в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на ППС и има презназначение да удостовери плащането на таксата пред контролните органи, а втората част във вид на талон се съхранява от водача на ППС и служи за доказателство за платена такса при издаване на безплатен винетен стикер в случаите на счупване или кражба на предното стъкло на автомобила, както и при производствени дефекти на винетния стикер. Страните по делото не спорят относно обстоятелствата, че управляваният от касатора на 28.09.2008г. лек автомобил е вид ППС по см. на §6, т.10, 11 и 12 от ДР на ЗДвП, че мястото на нарушението е част от републикански път и че за движение на автомобила по пътя е било необходимо заплащане на винетна такса. Това заплащане пред контролния орган-актосъставител по см. на чл.10а, ал.5, т.1 от ЗП е следвало да се удостовери единствено и само със залепване на стикера на указаното в ЗП място на предното стъкло. Кредитирайки като достоверни показанията на св.П. и З. съдът правилно е установил, че удостоверяването не е било налице, поради което правилно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на касатора със санкционната норма на чл.179, ал.3, т.4, пр.1 от ЗДвП и по-конкретно в хипотезата на чл.179, ал.3, пр.1, т.4, пр.1 от ЗДвП. Тази санкционна норма е съпоставима с нарушението по чл.139, ал.5 от ЗДвП с оглед еднаквите правни понятия и тяхно съдържание, с които боравят ЗДвП и ЗП. Нормата на чл.100, ал.2 от ЗДвП въвежда задължение за залепване на стикера и премахването му след изтичане на неговата валидност, в който смисъл е съпоставима с хипотезите по чл.179, ал.3, пр.2 и 3 от ЗДвП, но не и с тази по чл.179, ал.3, пр.1 от ЗДвП. В ЗДвП няма специална санкция за управление на МПС без залепен стикер за заплатена винетна такса, но това не е и необходимо, т.к. по смисъла на приложимия ЗП неизпълнение на задължението по чл.100, ал.2, пр.1 от ЗДвП води до нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП и съответната на него санкция по чл.179, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Отчитайки тези характеристики на извършеното нарушение и приложимия за него материален закон, първоинстанционния съд макар и с по-бегли мотиви правилно е установил извършването на нарушението и законосъобразността на наложеното за него административно наказание.

            Релевираната от касатора необоснованост на решението не е касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК. Въпреки това следва да се посочи, че необосноваността не е налице.

            Изложеното налага извод за правилност на решението на ДРС и същото ще се остави в сила.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решението по н.а.х.д.№1661/2008г. по описа на ДРС.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

               ЧЛЕНОВЕ: 1. 

  

                                    2.